СтелаПро

Един човек останал вдовец и се оженил отново.Той имал дъщеря – едно младо момиче. Заедно с мащехата, в къщата се заселили и двете и` дъщери – зли и глупави, като майка си.
Мащехата не обичала заварената си дъщеря и винаги и` възлагала мръсната работа.
След работа, бедното момиче седяло в един ъгъл в близост до камината директно до пепелта. Затова в разговорите си сестрите я наричали подигравателно Пепеляшка.
Те самите са живели в лукс и комфорт.
Веднъж в царския дворец решили да устроят бал. Поканени били всички благородни и богати хора. Покана получили мащехата и доведените сестри на Пепелашка.
Те се втурнали да пробват различни бални рокли и Пепеляшка трябвало да шие и колосва техните дрехи и рокли, и да търпи безкрайните им капризи.
След като всички приготовления приключили и майката със сестрите отишли на бала,
Пепеляшка останала сама у дома и заплакала в ъгъла. Много и` се искало да отиде на бала, но имала само закърпена и изцапана от пепелта рокля.
Когато се свечерило, дошла една стара вълшебница. Тя поискала да утеши Пепеляшка:
- Искаш ли да отидеш на кралския бал? Не плачи, помогни ми. Имате ли голяма тиква?
Намерили тиква в килера.
Феята я докоснала с вълшебната си палка, и тиквата се превърнала в позлатена каляска.
Тогава феята погледнала в капана за мишки. Вдигнала магическата си пръчка – и хванатите там шест мишки се обърнали в шест чистокръвни коне.
А хванатият в друг капан мустакат плъх се превърнал във важен кочияш и седнал отпред на каляската.
- А сега, – казала феята на Пепеляшка – отиди в градината. Там, под чешмата има шест гущера. Донеси ги тук.
Пепеляшка донесла гущерите и феята веднага ги превърнала в шест пажа, облечени в бродирани със злато униформи.
- Е, – казала феята – сега може да отидеш на бала.
- А рокля – избухнала в сълзи Пепеляшка – роклята и` наистина била много стара.
Замахнала с магическата си пръчица магьосницата и старите, мръсни дрехи се превърнали в луксозно облекло за балната зала. В краката на момичето се появили прекрасни чехли. Извън себе си от радост, Пепеляшка се качила в кабината, кочияшът махнал с камшик, конете потеглили.
- Не забравяй, – казала феята – магията ще продължи само до полунощ. След като часовникът удари дванадесет, каляската ще бъде пак само тиква, конете – мишки, а кочияшът – един дебел плъх. Облеклото ти отново ще бъде старата рокля. Довиждане!
Каляската заминала. Балът бил в разгара си, когато съобщили, че пристигнала неизвестна принцеса. Принцът се завтекъл да я посрещне и я въвел в залата.
Музика спряла, всички млъкнали, поразени от нейната красота.
Младият принц веднага поканил гостенката да танцуват. Заповядал музиката да свири отначало. Пепеляшка танцувала толкова леко, че всички се възхищавали от нея. Принцът не свалял поглед от нея цялата вечер, не поглеждал други и танцувал с дамата си. Но изведнъж Пепеляшка чула, че часовникът ударил три четвърти след единадесет. Тя станала, взела си сбогом с всички и избягала толкова бързо, че никой не можал да я настигне.
Когато се върнала обратно вкъщи, Пепеляшка благодарила на феята и попитала дали е възможно и утре да отиде в двореца, тъй като балът в чест на принца, както се изисквало, продължавал и на другия ден.
По това време се почукало на вратата – дошли сестрите и`. Те непрекъснато говорили за неизвестната принцеса.
На следващия ден те отново отишли в двореца. След тях Пепеляшка с помощта на феята пристигнала с още по-цветни и красиви дрехи. Принцът не я оставил нито за миг, като и` говорил такива хубави неща, че тя забравила за всичко. Изведнъж часовникът ударил полунощ. Пепеляшка си спомнила за предупреждението на феята.

Девойката напуснала залата бягайки. На стълбите, водещи към градината, се спънала и загубила единия си чехъл. Тъмнината скрила момичето. Всичко изчезнало след това, като балната рокля се превърнала в старата дреха и колесницата с коне и кочияш отново станали тиква, мишки и плъх. Принцът се втурнал след нея, но намерил само кристалния чехъл.
Като се върнали от бала мащехата и дъщерите и` отново обсъждали външния вид на непознатата, красотата и`, както и бягството от бала. Те не познали в нея Пепеляшка. Принцът не можел да забрави непознатата и заповядал да я намерят.
Придворните започнали  да мерят чехъла на девойките в цялото Кралство, за да намерят момичето.
Накрая дошли в къщата на Пепеляшка.
Въпреки че сестрите се опитвали да обуят малката стъклена пантофка – всички опити били напразни. Царските пратеници вече тръгвали, но попитали:
- Имате ли друго момиче в къщата?
- Да, – отговорила голямата сестра – Да, имаме едно занемарено момиче.
Но заповедта важала за всички, затова призовали Пепеляшка.
Опитала да обуе чехъла, и – о, чудо! Изящната обувчица прилепнала към крака и`.
После Пепеляшка извадила втората от джоба си и я обула на другия си крак. Сестрите загубили ума и дума.
В този момент вратата бавно се отворила. Влязла старата магьосница, докоснала с палката си дрехите на Пепеляшка и тя веднага се превърнала в прекрасна девойка, по-хубава и по-красива, отколкото в деня преди това. Всички ахнали!
Тогава сестрите и мащехата разбрали коя е неизвестната, която покорила с красотата си бала. Те се втурнали да искат прошка.
Пепеляшка била не само хубава, но и добра: тя им простила от сърце.
Завели Пепеляшка в двореца. Още същия ден вдигнали сватбата – царският принц се оженил за Пепеляшка.

Шарл Перо