СтелаПро

Александър Твардовски ( 21.06.1910 г.- 18.12.1971 г.)

“Перед лицом ушедших былей
Не вправе ты кривить душой
Ведь ети были оплатили
мы платой самою большой”

“Пред лицето на това, което е било,

нямаш право да кривиш душа

Тези, които са били са си платили,

а ние ще платим най-голямата цена”

Александър Трифонович Твардовски, изтъкнат руски поет, е роден в Загоре, губерния Смоленск, в семейството на селски ковач, репресиран като кулак. Баща му Трифон Гордеевич Твардовски е начетен човек, в чийто дом често вечер на глас се четат Пушкин, Гогол, Лермонтов, Некрасов, А. К. Толстой, Никитин, Ершов. Дядото на поета, Гордей Твардовски, бил войник-артилерист, служил в Полша. Александър съчинява стихове от малък, още неграмотен и без да е в състояние да ги записва. Съвсем млад го поощрява и му става наставник Михаил Исаковски, работещ по онова време в реакцията на вестник «Работнически път». Твардовски учи най-напред в селското училище, после 2 г. в Смоленския педагогически институт, прехвърля се в Московския институт по философия, литература и история (МИФЛИ), завършва го през 1939 г.

В поемата си “Пътят към социализма” (1931) и “Страната на мравките” (1934-1936), изобразява колективизацията като утопична мечта за “ново” село, както и на идващия на кон Сталин като предвестник на по-светло бъдеще.

Независимо от факта, че родителите са били разкулачени и депортирани, той поддържа колективизацията на земеделските стопанства. Въпреки това, по-късно поетът коренно промени отношението си към колективизацията.

През 1931 г. са били арестувани по политически причини, баща му и братята му, младият Твардовски им намеква, да не се опитват да установят контакти с него. Обещаващ поет, той не е искал да застраши литературната си кариера. Два месеца по-късно, баща му е избягал от заточение, за да видите сина си и да разбере какво се случва с него. И синът му признава, че е ходил в полицията.

Участва в полската кампания 1939 г., във войната с Финландия 1940 г. и във Втората световна война като фронтови кореспондент. През 1941-1942 работи във Воронеж в редакцията на вестника на Югозападния фронт «Червена Армия». Редактор на сп. «Нов свят» от 1950-1954 и от 1958-1970.

Поемата «Василий Тьоркин» (1941-1945), «Книга за боеца без начало и край» – е поредица от епизоди от Великата Отечествена война, обединени от общ герой, с нея поетът става знаменит. Автор на поемата «Шир след шир» и на лирика (книгата «Лирика от различни години. 1959-1967», 1967). През 1960-те написва поемите «По правото на паметта» (публикувана през 1987) и «Тьоркин на онзи свят». Твардовски получава разрешението на Хрушчов за публикуването на «Един ден на Иван Денисович» от Солженицин. В «Нов свят» политическият либерализъм се съчетава с естетически консерватизъм. Твардовски се отнася студено към модернистката проза и поезия, отдавайки предпочитанието си към литературата на реализма. Създава плеяда свои талантливи последователи. От 1961 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на КПСС. Вярна спътница на поета е съпругата му Мария Иларионовна Твардовска (1908-1991), която му помага в редактирането на стиховете, 20 пъти препечатва поемата «Василий Тьоркин» и го убеждава да напише продължение, а след смъртта му публикува неговото творческо наследство. Малко след разгромяването на неговия вестник, Твардовски заболява от рак на  белия дроб. Александър Твардовски умира на 18.12.1971 г. в Красная Пахра, Московска област. Погребан е в Новодевичето гробище в Москва. Лауреат на Сталинска (1941, 1946, 1947), Ленинска (1961), Държавна (1971) награди. На български е превеждан от Николай Марангозов, Блага Димитрова, Андрей Германов, Найден Вълчев, Никола Инджов, Димитър Методиев.