“Тънък лунен сърп”, Габриеле д’Анунцио
***
О, тънък сърп на месец в новолуние,
блестящ сред пустите вълни на отражението,
о, полумесец от сребро, какви мечтания
люлеят нежно вълните на твоето сияние!
Дихание на трепетни листа,
въздишки на цветя в гората,
и сънното море … – Без песен, без плач,
без звук мълчи пространството на тишината.
Преситен от любов и удоволствие,
безсмъртният народ заспива …
О, тънък лунен сърп, какви мечтания
люлеят нежно вълните на твоето сияние!
StellaPro Facebook
WordPress Planet
БОХИ
Култура
Литературен клуб
ЛитерНет