СтелаПро

Почина писателят Дончо Цончев

Известният и колоритен писател Дончо Цончев почина вчера, 5 дни преди да навърши 77 години. Той е роден на 27.07.1933 г. в гр. Левски. Завършва геология в Софийския университет (1959). В последствие работи като зидар (1951-1953), геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите (1966-1968). Дончо Цончев е завеждащ редакция в издателство  ”Народна младеж” в периода 1968-1970, бил е зам.-главен редактор на “Профиздат” (1970-1973), завеждащ отдел “Българска литература” (1973-1989) в сп. “Съвременник”, директор на сп. “Лов и риболов” (от 1989).

Основател е и директор на в. “Наслука” (от 1991). Публикува в периодиката от 1956 г. Неговите герои – спортисти, геолози, рибари, ловци, работници – са свързани пряко с начина му на живот. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор е на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са: “Мъже без вратовръзки” (1966), “Роман на колелета” (1970; 1974), “Червени слонове” (1970), “Опасни типове” (1971), “Почти любовна история” (1972), “Принцовете” (1976; 1991), “Ако можехме да ги чуем” (1977), “Звезден прах” (1981), “Къщата на песните” (1985), романовата трилогия “Жълтата къща” (1982-1986), “Дневникът на един геолог” (1989), “Циганинът” (1991), “Ние, децата на голямата лъжа” (1992) и др.

Цончев е  автор на близо 60 книги, сценариите на четири игрални филма, пет театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.Дончо Цончев е републикански шампион по бокс за 1951 и 1952 г. и републикански шампион по автомобилизъм за 1964, 1965 и 1966 г.

Той е депутат в 40-то Народно събрание (2005-2009). През 2004 г. е награден с орден “Стара планина” – първа степен, за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата седемдесетгодишнина. На 14 декември 2007 г. става носител на голямата награда за литература на Софийския университет.

Препечатка на статията от http://www.radar.bg/redirect.php?newsid=7315907