СтелаПро

Archive for the ‘Любовна’ Category

Точно сега ще бъда доволна,
точно сега ще гледам право в слънцето,
ще се чувствам безгранична и волна,
ще пътувам и ще намеря зрънцето –
златен клас ще съм в полето.

Точно сега ще изгоря страха си,
точно сега ще благодаря, че те има.
Сърцето ми само радост ще носи,
а диханието ми – хубост незрима.
Лека птица ще съм в небето.

Точно сега ще обичам врага си,
точно сега самотата си ще изгоня.
Изхвърлени водорасли на брега са
лошите думи и горчивите спомени -
бяла вълна ще съм в морето.

Точно сега…

Аз вече вървя по мокрите камъни,
в средата на потока съм,
водата ме влече, но продължавам
запазвайки посокота.

Щастлива бях там на брега отсамния,
но винаги издирвах брод,
накрая го намерих, вярвай ми
началото бе сложено.

Аз стъпвам все по-твърдо и куражът ми
расте, защого силна съм.
Ще стигна други брегове, ще се покажат,
целта си ще постигна.

Аз винаги ще се стремя и себедоказвам
съвсем самодостатъчна,
ще търся думите неказани,
ще викам и ще плача.

И няма никакво значение къде си
наблизо или надалече,
защото аз вървя във равновесие
опирайки се в тебе.

Причината да съм щастлив и спра тъгата вътре в мен,
надеждата да забелязвам добротата, когато ме обгражда злоба,
желанието да намеря основание и никога да не оставя да си иде,
защото ще е всичко мое, което искам да почувствам, и узная.

Чух, че е трудно да се намери и трудно да се съхрани,
Разбрах, че поразява като песен, без думи и съзвучия,
Не знам кога, къде и как, нито дори какво
но съм усетил, че ме води до отчаяние и безнадеждност.

Привлечен от чувството, че съм изгубен, бих направил всичко,
за да почувствам причината веднъж, да различа фалшиво или истинско.
Бих искал тази опитност, нуждая се от осезание за чувството.
С достойнство може би аз няма да се променя и ще повярвам.

Намерих я, аз съм я имал … причината, която съм изгубил,

когато я почувствах, когато мислех, че е моя … завинаги…
Защото никога не е била това, което лесно ще унищожим.
Причината ми бе специална, причината ми беше ти.

Андрей Тудора

Огънят беше страшен,
в него горяхме някога двама,
накрая остана само жарава.

Позната история, радостта ни отнела,
но днешния ден държи жаравата,
не се превърна всичко в пепел…

След буен огън, въглените остават.
Тъй скъпа е последната следа от топлина,
разбрах го в най-тежката си година.
Сега съм готова за ледовита зима,
може да ме затрупа снега,
но няма да ме надвие.
Какво би ме спасило от смъртта,
ако не е неизтлялата топлина.
Защото от любовта,
нашата, голямата
остава само това,
което истински е пламтяло.
Няма да има трева над нас,
няма да има камък,
докато живи въглени
от онзи пламък остават.

Докато има жарава,
може да лумне пламък…

Ева Щритматер

(За Rossana Sironi)

Не трябваше да изтръгваш лика си,

от нас, от света,

- той е частица красота.
Какво да сторим ние,
та ние сме вразите на смъртта,
наведени към твоите нозе подобно рози,
гърдите ти, същински виолетки?
Не слово, нито парченце
твой последен ден,

“Не” на земните неща,

“Не” на нашите безмислени,

човешки досиета.
Печалната луна през лятото,
подобно плъзгаща се във морето котва,

пое мечтите ти,

хълмовете, дърветата,
водата, светлината, тъмнината,
не чезнещите мисли,

а истините,
отделно от ума,
който внезапно е прозрял,
че времето и всичко в бъдеще

са дяволска измислица.
Сега ти си заключеният

зад тежки порти

враг на смъртта.

Кой плаче?
Погуби красота със своето дихание,
разкъса се от нея,
остави я смъртно-ранена,
без сълзи
за нейната безумна сянка,
разпространена върху нас.
Пропадна унищожаването на самотата и красотата.
Ти пишеш в тъмнина,
във въздуха бележиш името си ,
твоето Не
за всичко, което се натрупва тук
и там отвъд вятъра.
Знам, какво преследваше
във новата си рокля.
Разбирам въпроса , който няма отговор.
Нито един от нас не знае отговор.
О, мъх и цветя,
О, враг на смъртта.

С капка мед подслаждам извора,

с грам солчица го соля,

с бистра ледена водица

жаждата да утоля.

Боса съм, и по ливадата

сред тревица и цветя

търся момина сълзица

бяла китка да сбера.

Тръгвам по пътека писана

след сърница по следа.

Чудна, сладка песенчица

славеят след мен запя.

Зная с теб ще срещнем изгрева

под върбица край река.

Ако видиш бяла птица

• туй е моята душа.

С капка мед подслаждам спомена,

с грам солчица го соля

- времето е воденица

даже спомена ми смля.

Идвам с теб да срещнем залеза

край рекица под върба.

Трепка моята душица,

слята с твоята душа.

ВРАТА В НЕБЕТО

Пепа срещна Маги на улицата. В гимназията се знаеха, макар че учеха в различни паралелки. Маги записа да следва икономика в София, а Пепа в Свищов. Не бяха се виждали от години. Разприказваха се. Оказа се, че и двете са омъжени и имат по едно дете. Пепа се оплака, че е останала без работа и се чуди къде да си намери. Маги и` предложи да почне в тяхната Счетоводна кантора, търсели още един счетоводител, че се нагълтали с много фирми.
§
Пепа заведе момиченцето си на градина и отиде за първи ден в Счетоводната кантора на съученичката си. Назначиха я на тримесечен временен трудов договор. Такава била традицията на фирмата – да се провери служителя в изпитателен срок най-напред.
Управител на счетоводната къща беше съпругът на Маги – висок, синеок, красив мъж. Той имаше благ и възпитан характер и през по-голямата част от деня се срещаше с приятели по кафетата. Наричаше ги “делови срещи”. Работата по осчетоводяването на фирмите се извършваше от жена му Маги и още две колежки.
Приеха Пепа много радушно и още първия ден я натовариха с много работа.
Понеже Пепа беше много експедитивна и знаеше всички нови правилници и подзаконови актове, много бързо се превърна в главната помощничка на Маги.
§
Почти изтичаше третия месец от изпитателния срок по трудов договор. Двете с Маги бяха станали много близки. Тази вечер останаха след работа да приключват един отчет. В кухненския бокс на офиса Пепа свари горещ шоколад, за да се подкрепят и си починат малко. Разприказваха се. Как са се запознали с мъжете си, кога се е появило детето. Изведнаж на лицето на Маги се появи странна гримаса, почти като маска.
- Ние с Краси бяхме последната година в една група в института. Той се премести от “Икономика на строителството” в “Счетоводство и контрол”. Като разбраха, че не е обвързан, колежките, които нямаха сериозни връзки се лепнаха за него. Но той все при мене идваше, от моите записки преписваше, взехме да учим заедно и така до завършването. Но нищо сериозно. Понякога излизаше с друга колежка на кино или на театър. Като завършихме, най-внезапно ми направи предложение. Искаше да ме представи на родителите си. Аз само това чаках. А и нямах намерение да се връщам при нашите на село. Сгодихме се, заживяхме при неговите родители в голямата къща в центъра на града. Насрочихме дата за сватбата. Първият уикенд, когато родителите му отидоха на вилата си в Странджа, а ние останахме сами, се опитахме да правим секс. Ама на Краси не му става. Мъчихме се ,че тъй, че иначе… На следващия уикенд пак така. Направихме сватбата, а на мене ми закъснява. Тестът показа, че съм бременна. Че като се почна “Това дете не е мое. .. Кажи на кого е! Затова ли се ожени за мене!”
Маги беше изпаднала в някакво изповедническо настроение. Пепа мълчеше. Не знаеше какво да каже. Опита се да отклони разговора. Но се нагнети конфузия.
§
На другия ден Маги започна да избягва Пепа. В края на седмицата и` се извиниха, че не са преценили добре. Оказало се, че не им е нужен още един счетоводител. Освободиха я.
Като се прибра, нейният мъж беше взел детето от градината и я чакаше. Тя с мъка му раказа, че са я уволнили. Съпругът и` не попита нищо, но тя му разказа.
- Не съм я карала да прави изповед, пък и няма на никого да кажа! – Пепа се оправдаваше. – А и на кого му пука за техните интимни отношения!- не смееше да го погледне.
- Е, аз гладни няма да ви оставя, но ще трябва да намалим разходите. Предлагам да прекратим с развлеченията. Ще се наложи да се задоволим само със секс вечер. – той и` се усмихна, намигвайки .
Тя се разсмя. Високо, на глас.

Ериксон лежеше неподвижно в леглото. Беше се разболял от полиомиелит и не можеше да помръдне дори един мускул, за да покаже, че чува и вижда. Всички мислеха, че той е в кома. Песимистически настроеният лекар каза тихичко на баща му:
Остават му броени часове. Съжалявам, не може да се направи нищо повече.
Баща му се опита да се държи “мъжки”, но когато изпрати доктора и се върна, не смееше да го погледне. Ериксон опита да придвижи поне мускула на горната си устна, за да забележат, че иска да им каже нещо.
Майка му се доближи да му оправи завивката. Той с все сила се опита да мигне с клепачи и се получи. Малко, едва доловимо движение. Майка му веднага го забеляза:
- Ериксон мигна, той мигна! – тя хлипаше от радост.
Баща му не беше видял. Но не искаше да я огорчава. Даже понечи да се включи в нейната надежда. Погледна с едва скривана мъка деветнадесет годишния си син и попита:
- Ериксон, искаш ли да преместим леглото ти до прозореца?
Събирайки всичките си сили, болният се опита да премигне.
Майка му усети и каза:
- Да, той мигна, значи иска да го преместим!
Заеха се.
Баща му излъчваше цялата мирова скръб. Мислеше, че участва в тази сценка, за да помогне на жена си по-лесно да преживее загубата. Преместиха го до прозореца, дръпнаха пердето и наклониха леглото. Излязоха на пръсти.
На сутринта Ериксон наблюдаваше изгрева и се наслади на зараждащия се ден. Каза си: “Благодаря ти господи, че мога да виждам тази красота и да се наслаждавам на гледката!”
Това беше първата му победа. След това, той се възстанови, благодарение на своята воля и настойчивост. Бавно, стъпка по стъпка в продължение на месеци. Върна се към живота!
Впоследствие Ериксон стана знаменит учен и водещ психотерапевт. Помагаше хората да се научат как да търсят изход дори в беизходни ситуации.

§
Ася плачеше безутешно. Съквартирантката и`, също деветнадесет годишно момиче, първа година студентка в Университета, не можеше да я разбере. Ася не искаше да ходи на купон, защото не желаеше да се среща с момчета. На гърба си имаше пъпки. След навлизане в пуберитета гърбът и` се покри с едри, болезнени пъпки и нито един лекар не можа да и` помогне. Тя знаеше, че съдбата и` ще бъде трагична и самотна. Не слагаше рокли с деколтета, не ходеше на плаж. Съквартирантката обясняваше, че може дълго време едно момиче да се среща с момче, без да му показва гърба си. Но, уви, увещанията се оказаха абсолютно бесполезни. Никой не можеше да я убеди, че мъжете могат да понесат нейния недъг.
Ася се държеше студено със своите състуденти в групата, и не пожела да се запознае с никого, въпреки усилията на съквартирантката. Вечер, като заспиваше сама в стаята, плачеше, но не можеше да си позволи да преживее непоносимата болка да бъде отхвърлена.
Непрекъснато четеше и вземаше изпитите с отличие. Завърши успешно магистратура и стана Психолог.
Започна научна работа.

§
Ериксон пристигна на Европейската психологична конференция със секретарката си. Предстоеше му да изнесе основния доклад в Секция: „Клинична психология и консултации”, с акцент върху достъпа до психотерапия, психологическо консултиране и грижа за психичното здраве.
Неговите студии се печатаха във водещите медии, името му имаше голяма тежест в научните среди.
Организаторите бяха подходили много прагматично. На високите етажи се намираше хотелската част. На всеки лектор беше осигурен луксозен апартамент. А на ниските етажи бяха разположени лекционните зали.
В удобен костюм в оттенък на тъмно тютюнево, едър и представителен, той изглеждаше много атрактивно и малко ексцентрично за своите четиридесет години.
§
Ася пристигна на Международната конференция по психология сама, поради липса на средства. Щеше да участва с Доклад в Секция: „Приложна социална психология в действие» – с акцент върху масмедийната култура, престъпността и гражданското общество.
С присъщата си нервност, тя изгуби много време в колебание как точно да се облече и сега чакаше асансьора потропвайки с високите си обувки по мокета, защото закъсняваше, а оше не беше разбрала нейната зала на кой етаж е.
Когато асансьорът отвори врати и тя влезе в кабинката, първата и` грижа беше да се огледа в огледалните му стени.
Бялата блуза с остра яка и маншети на дългите ръкави стоеше стегнато в черната пола до коленете. Тъмната и` коса подстригана на изрядна черта, подчертаваше лекия грим. Обувките бяха класически, черни, с високи токове.
Ася въобще не погледна към едрия мъж, когото завари в асансьора. Тя не се интересуваше от мъже.

§
Изведнаж кабинката се заклати и асансьорът спря. Ася посегна към ушите си, да провери дали обеците и` бяха на място и погледна към вратата. Мислеше, че са пристигнали на третия етаж и трябва да слизат. Но нищо такова не се случи. Броячът показваше, че са между десети и единадесети етаж.
Мъжът в тютюневия костюм извади своя мобилен апарат и звънна на някого. Доколкото се разбра на секретарката си. Скоро получи сведение, че има повреда и поддръжката е осведомена. Ще я отстранят в най-скоро време.
Зачакаха.
Ася чувстваше, че мъжът я оглежда, но тя не смееше да го погледне, макар че в огледалата се виждаше. Той беше с ниско подстригана руса коса и широко лице.
Изведнаж тя усети, че става топло. Ужаси се, че ще се запоти и жълти петна ще избият върху бялата и` блуза. Спътникът и` ухаеше на тежък мъжки парфюм. Не и` беше удобно да извади своя от дамската си чанта и да се напръска още веднаж.
Изглежда, че ще се радваме на взаимната си компания известно време – обърна се към нея той.
От изражението му лъхаше неподправена любезност.
Дано да стане бързо! – тя не можа да прикрие своето безпокойство.
Понякога нещата излизат извън нашия контрол! – примиренчески прозвуча събеседникът и`.
Тя не реагира и не каза нищо повече. Не желаеше да любезничи с непознатия.
Ериксон почувства нейната отчужденост и не каза нищо повече.
Той се обади още няколко пъти на секретарката си, но освен, че управителят на хотела се извинява и ще направят всичко възможно да се справят по-бързо, друго нищо не се изясни.
Ася не беше хапнала нищо откакто пристигна. Започна да и` прилошава. Сякаш въздухът в малката кабинка свърши и тя се свлече бавно надолу.
Ериксон хвърли обемистата си чанта на пода и се наведе над госпожата. Полата и` се беше вдигнала нагоре и откриваше изящно оформени бедра. Той коленичи и подпря главата и` на едното си коляно. Не знаеше какво да предприеме. Звънна отново на секретарката си. Съобщи, че има припаднала жена в асансьора. Отсреща го помолиха да направи изкуствено дишане, за да провери дали спътничката му ще дойде на себе си.
Кабинката беше доста тясна за неговото телосложение. Той прегърна жената и се наведе, но само доближи устни към нейните. Не се получаваше.
Ася се беше свестила, но не смееше да отвори очи, защото като че ли мъжът я целуваше по устата. Тя толкова се обърка, че вдигна ръце и се хвана за врата му.
Ериксон се разсмя. Наведе се над ухото и`, за да прошепне:
Отвори хубавите си зелени очи, за да знам, че си добре, а ако се страхуваш, може да се държиш за врата ми!
Тя си обърна главата на една страна, за да не срещне погледа му, отвори очи и започна да плаче. Беше го пуснала. Той седна на пода, простря дългите си крака, повдигна я и я сложи да седне в него.
Добре, че ти си лека като перушинка, защото и двамата ако бяхме с моя калибър, щеше съвсем да я закъсаме. – правеше се, че не забелязва сълзите и`.
Поне има ток, но въздухът е малко. – тя вече се беше овладяла.
Обадиха се на неговия мобилен. Един дежурен от охраната обясняваше, че малкият асансьор е бил пуснат погрешка от нов служител и не можело да се гарантира кога ще отстранят повредата. Можело да се наложи да престоят много часове. Вече имало екип с линейка на разположение. Разпитаха ги да си отменят ангажиментите. Оказа се, че и двамата ще четат доклади на другия ден. След това неговата батерия се изтощи. Тя извади от чантата си два мобилни апарата. Звъннаха с единия, за да укажат, че имат работещ телефон.
Ериксон забеляза, че на Ася отново и` прилошава. Той я хвана и придърпа към себе си. Тя започна да се задушава, не можеше да си вземе въздух. Отвараше си устата като риба на сухо. Той започна да разкопчава ризата и`, пъхна ръка и обхвана голия и`гръб, за да съблече ръкавите. Тя умря от ужас, че ще я съблече и огледалата ще отразят грозната гледка на пъпчивия и` гръб. Припадна. Изгуби съзнание.
Ериксон се уплаши не на шега. Съблече блузата и` и свали стегнато закопчания сутиен. Спътничката остана само по дантеленото си боди и той се почувства чоглаво. Зеленооката му колежка имаше страхотен бюст. Тя лежеше безчувствена и безпаметна в скута му, а той почувства нежелана реакция в слабините си. Намери телефона и`. Отново се обади. Каза, че жената пак е припаднала. Посъветваха го да я съблече и освободи от всичко, което я стяга. Да напръска носа и` с парфюм. Той намери шишенцето с парфюм в чантичката, но се отказа. Тя не можеше да диша, съвсем щеше да се задуши.
Като психотерапевт се замисли, защо той можеше да диша и не се чувстваше тревожно. Ако откриеше причината за собственото си спокойствие, може би щеше да помогне и на нея. Никак не му хареса, това което установи, но не беше от тези, които са лицемерни пред себе си. Просто тя му харесваше и го озадачаваше, той чувстваше сексуално привличане, държеше я разсъблечена в ръцете си и нямаше нищо против това да продължи. Трябваше да я накара и тя да се почувства по този начин. Наведе се и започна да я целува. Като мъж.
Ася се свести. Не смееше да отвори очи. Спътникът и` беше сложил двете си ръце на нейния гол, пъпчив гръб и я целуваше. По начин, който я влудяваше. Тя не се издаде, че е в съзнание, но ръката му посегна към бедрото и`. Ася отвори изумени разширени очи, скочи, настъпвайки го с високите си токчета и веднага грабна блузата си. Започна трескаво да я облича.
Ериксон също се изправи извънредно сконфузен.
Извинявай, не знаех как да те свестя!
Тя не каза нищо, само се обърна и заплака. Този път хлипаше. Ериксон се чувстваше като престъпник, идиот и нещастник едновременно.
В този момент асансьорът се задвижи и вратата се отвори на третия етаж. Веднага им оказаха специализирана помощ. Секретарката му непрекъснато го хвалеше, че въпреки състоянието си е мислел за жената повече отколкото за себе си.
Ериксон беше прежълтял и имаше големи черни кръгове под очите си.
§
Ася седна най-отзад в залата, за да изслуша лекцията на Ериксон. Беше проучила историята му. Оженил се за голямата си любов, която била негова пациентка – наркоманка. Но един ден жена му отново се върнала към порока и починала от свръхдоза. Повече нищо нямаше в интернет за неговия личен живот.
Нейната лекция беше минала при слаба посещаемост.
Неговата се радваше на огромен успех.
Тя излизаше замислена от залата, когато някой я дръпна за рамото. Беше Ериксон. Канеше я на вечеря.
§
След три месеца се ожениха.
Всички познати на Ася се изумиха, че комплексираната стара мома се е омъжила за известния психотерапевт.

Беше си дал дума. В мига, когато Ваня с пренебрежително присвиване на устнички, му отказа танц. Това беше единственото, което се беше осмелил да поиска от нея за всичките тези пет години в английската гимназия, докато учеха заедно. Да танцува с него на бала. Но тя му отказа. Смяташе, че е под нейното достойнство да му обръща внимание. Той го знаеше. Никога не се осмели да и` намекне за чувствата си. Искаше само един танц на сбогуване. Тя щеше да отиде да учи в чужбина, или най-малкото в столицата. Нямаше да може да я вижда повече. Мечтаеше да потанцува с нея и да я държи в обятията си. Но тя присви устнички, обърна глава и му отказа. В този миг разбитото му сърце се сви, изсъхна и той си даде дума да забогатее, да има само най-доброто в живота си и след десет години, Ваня да е тази, която го кани на танц. Защото всички от класа си обещаха след десет години да се съберат отново през май.

Повече

Родените за живот познават близнаците
Смърт и Сън – две божества,
Като брат и сестра еднакви в знаците -
бърз е той, а мрачна тя …

Близнаци са и други двама
и няма от тях по-прекрасни,
суетни, привлекателни, ужасни
донасят на сърца ни драма …

Съюзът им е кръвен, не случаен,
И само в съдбоносен миг
със своята неразгадана тайна
ни впримчват с потресаващ вик

в нарастващо кълбо от чувства,
кипи и ври кръвта отново,
те – изкусителни, изкусни

-         Самоубийство и Любов!

Фьодор Тютчев

Ресторант-мениджърът, тридесет и четири годишен мъж, по цял ден сновеше между ресторанта, кухнята, баровете и офиса си. Офисът му имаше врата направо към един от коридорите на хотела, но и една вътрешна към голямото помещение, където работеха жените от счетоводството. Една от счетоводителките беше жена му Малина. Те имаха дългогодишна връзка, но едва от месеци бяха женени. Малина нямаше още тридесет години. Висока и слаба, с едър бюст и големи кафяви очи като на кошута.

Той беше работил в ресторанти и барове в Кипър, Испания и Гърция. Имаше навици да си назначава подходяща жена за ОТЗ. Викаха му Бесния, защото като се ядосаше на персонала крещеше и се гневеше така искрено, че дори маститият главен готвач се страхуваше от него.

-  Трябва да си намериш хапчета за бяс, така ще получиш някой инфаркт още млад и зелен! – казваше му шефът на кухнята, когато бяха насаме в офиса.

-  Никой не си гледа работата. Все трябва да съм на главите им!

-   Нали си доволен от новото ОТЗ, отпусни малко, отивай си, почивай редовно в апартамента. Не можеш да издържаш все така от пет сутринта до един през нощта!

§

Този сезон ОТЗ-то беше жена на четиридесет и пет-шест годишна възраст. Тя се гордееше, че е професионалист с два езика. Организираше и ръководеше обслужването на туристите в основния ресторант, като стриктно следеше за тяхната удовлетвореност. Приемаше резервации за а ла карт;  съставяше графика на сервитьорите и стриктно следеше за спазването на стандартните оперативни процедури, хигиена и безопасност в ресторанта и работните зони. Салонната управителка беше слабичка, не висока, силно гримирана и облечена по тинейджърски – с риза падаща свободно над вптитите джинси. Разбира се, когато беше на смяна в ресторанта, работната униформа блестеше от чистота и изрядност. Още в началото беше разбрала, че ресторант-мениджърът я желае за секс-партньорка и прие без никакво колебание. На повечето работни места това влизаше в задълженията ѝ. Бесният поне беше хубав и млад мъж, с широка детска усмивка и твърдо мъжко достойнство.

§

Малина напоследък идваше на работа с най-късите си полички и най-дълбоки деколтета. Днес циците ѝ почти бяха излезли навън от тънката светлосиня блузка с огромно обло деколте. Беше боса, въпреки че навън непрекъснато валеше и беше доста захладняло. Когато мъжът ѝ мина през счетоводството, за да си влезе в офиса, тя скочи от мястото си и му каза:

- Ела, малко.

Излязоха, минаха през коридора и влязоха във фоайето. Тя го дръпна в тоалетните. Имаше мивки в общата част  и след това се разделяха на дамска и мъжка.

Когато затвориха вратата след себе си, Малина започна да крещи и да удря с юмруци съпруга си.

- Ще те убия, ще те смачкам, ще те затрия!

-  Чакай бе жена, какво има, какво съм направил?

- Какво ли, видях как я гледаш, мислиш, че не разбирам какво става ли?

- Коя бе Мили, за какво говориш?

- ОТЗ-то. Онази изрисувана дърта чанта!

- Спри бе, спри се бе! – той ѝ хвана ръцете – Тя е много по-възрастна от тебе, бе! Ти си толкова млада и хубава, как може да се подценяваш така! Като отсъствах по цяла година в Кипър или другаде, никога не си ме ревнувала! Аз винаги си имам едни и същи навици.

Малина се освободи и излезе фучейки от тоалетните. Бесният заобиколи, за да се прибере от другата врата в офиса си. Нещата загрубяваха.

§

Вечерта, когато служителките от администрацията се прибраха, в това число и жена му, а той остана до края на работното време на ресторанта, в офиса му както обикновено при следобедни смени влезе ОТЗ-то. Заключи вратата, защото ключовете висяха от вътрешната врата и дръпна щорите.

- Утре ще те уволня – каза Бесният – Сервитьорите се оплакват от тебе, че не делиш с тях бакшишите, както сме се разбрали.

Избягваше погледа ѝ.

- Добре, да си вървя ли?

- Ако нямаш нищо против да го направим за последен път.

- Нямам.

Той я вдигна на бюрото. След това започна да разкопчава панталона си. Неговата подчинена не искаше целувки или комплименти. Още като я пипнеше и беше готова.

§

Вечерта като се прибра към полунощ в къщи, Малина го чакаше. Беше много изморен, но нямаше как. Трябваше да изпълни съпружеските си задължения. Неговата хубава и сексапилна млада жена се нуждаеше от дълга увертюра, за да може след това да изживее кулминацията си.

Когато свършиха и той се тръшна изтощен до нея на спалнята, тя каза:

- Бременна съм. Ще имаме дете!

С последни усилия той започна да се смее и ръкомаха, за да изрази радостта си. След това заспа моментално. Малина не можа да го събуди, за да си облече пижама. Само му метна една лека завивка.

§

ОТЗ-то си намери работа в ресторанта на съседно вилно селище. Там изобщо не задаваха въпроси. Достатъчно беше гостите да са доволни. При следобедни смени често казваше, че ще се поразходи да изпуши една цигара. Идваше в офиса на Бесния, влизаше и заключваше вратата отвътре. После дърпаше щорите.

§

Малина разцъфтя. Спря да носи големи деколтета и ултракъси поли. Всички и́ казваха, че бременността я разхубавява. Когато мъжът и́ минаваше през офиса на счетоводството, за да влезе в своя, тя го гледаше с възхищение и гордост. Само за да не го ревнува, той беше уволнил ОТЗ-то в средата на сезона. Беше я уверил, че има навици.

Мария Байчева

Толкова неща умират в нас

- спомени, приятелства, любови,

но безсмъртни в звездния си час

ние се възраждаме отново.

                     Камъкът космичен как продра

                      дрехата прозрачна на земята,

                      пламна ярко и не се разбра,

                      че не пада никому звездата.

                     В топъл август нощем метеор

                     свети безнадеждно. Свобода

                    носи със смъртта си сред простор

                   и чертае диря без следа.

                  Нашата целувка - миг без дъх,

                  нашата любов - изгарящ камък,

                 нашето падение - наш връх

                  и безсмъртието в мамещ пламък.

                Толкова неща умират в нас

                - спомени, приятелства, любови,

                но е жив у мене оня час,

                пари ме целувката отново.

Мария Байчева