СтелаПро

Archive for the ‘Криминална’ Category

Досега му вървеше много. Напусна голямата Агенция за недвижими имоти и създаде своя. Нае две брокерки на работа и за кратко време, като отклони клиенти, той продаде апетитни парчета земя край морето и скъпи имоти в града и предградията. Избираше преди всичко клиенти англичани, които превеждаха парите по неговата сметка и така не виждаха за какви големи комисионни става въпрос.
Купи си апаратамент в най-престижния квартал на града. Тогава най-после Кати се съгласи да се оженят. Малко преди да се роди малкият, смени колата с мерцедес. Кати искаше нова кола и той я купи на лизинг. След една успешна сделка с десет декара земя на първа линия море, купи офиса. Взе ипотечен заем и купи ново помещение в суперцентър.
Но не беше предвидил кризата. Пазарът умря за броени месеци. Наложи се да уволни брокерките. Сега работеше сам. Беше заделил доста голяма сума за такива месеци, но тя се топеше.
Кати не искаше да чуе за кризата. Тя изискваше нейния лукс. При една козметичка ходеше на кола маска, при друга за епилация на мустаче, при трета за изящество на веждите. Обслужваха я двама известни масажисти, а фитнес треньорът и` беше особено взискателен. Куафьорът при когото си правеше косата беше прочут не само в крайморския град, но и в цяла Европа. За дрехи и обувки ходеха до Истанбул в новия МОЛ, за да е сигурна, че купува от известна марка.
Непрекъснато сменяха бавачките, грижещи се за малкия. Той успя да удържи победа и след като синът му навърши три години, го дадоха в известна детска градина. Условието беше да го води и взема той, защото Кати не можеше да става рано и да позволи появяването на сенки под очите и`.
§
Днес се надяваше, че клиентът ще хареса мезонета в новата кооперация на крайбрежния булевард. Офертата му беше лична. Мезонетът беше на шести и седми етаж, раздвижен, в баварски стил с морска гледка. Но клиентът се отказа.
Той остана в огромната празна трапезария на жилището, което до преди малко предлагаше за оглед, заключи външната врата, след това се качи по витата стълба на втория етаж, излезе на покривната тераса и погледна надолу.
Не му оставаше никакъв друг изход. Вече два месеца не беше плащал вноските по лизинга и ипотеката, а всички опити да продаде дори на половин цена офиса, се оказаха напразни. Дължеше пари на всички приятели. Качи се на парапета. Погледна надолу.
Продавачката от големия мебелен магазин на партера беше излязла да пуши и го видя. Веднага звънна на свой приятел в Районното управление на МВР, което се намираше през две улици. Пристигна полицейската кола.
Опитаха се да разбият вратата на мезонета, но тя беше масивна и добре укрепена. Съседите отвориха апартамента до мезонета. Пуснаха полицейския психолог на терасата през един прозорец до тази, откъдето гледаше самоубиецът.
Психологът – дребен черноок мъж се зае:
- Ти ли си собственикът на мезонета?
- Не, един грък е собственик. Аз съм брокерът, който го продава.
- Доколкото виждам не си в настроение, но всички изпадаме в такива дупки понякога.
- Аз вече съм в пропастта и нямам друг изход.
- Сигурно дължиш пари, но всички дължим. От памтивека. Даже основната християнска молитва е “прости нам дълговете, както ние прощаваме на длъжниците си”.
- Аз съм атеист – каза той и се заклати, после тръгна по парапета, като въжеиграч.
Психологът се изпоти, защото пожарната не идваше, а самоубиецът беше на път да падне.
- Недей така, слез обратно на терасата, а аз ще ти разкажа за себе си. Убеден съм, че моето финансово положение е по-лошо от твоето. – Полицейският служител се мъчеше да го предразположи.
Униформените през това време проверяваха дали могат да влязат в мезонета от съседните апартаменти, но се оказа невъзможно. Трябваше да чакат пожарната.
- Единият ми син учи в Германия, а другият в столицата. С жена ми получаваме мизерни заплати. За да ги издържам продадох бащината си къща. – продължаваше психологът.
Брокерът-самоубиец започна да се връща обратно по парапета.
- Не се хаби, ако ме разубедиш да сложа край на живота си няма да ти платят повече – каза съвсем убедено.
- Ако имаш застраховка ще изгори – отново започна черноокият психолог. – На жена ти нищо няма да дадат.
- Аз имам застраховка на сина си. Ще му дадат. Тя е голяма.
- Няма застраховател, който плаща при самоубийство. Абсолютно сигурен съм.
Брокерът скочи обратно вътре в терасата.
- Как не съм се сетил! Трябва да откупя първо застраховката! – вече споделяше с психолога.
- Аз ще дойда сега на вратата на мезонета и ти ще ми отключиш, нали?
- Да, ела. – брокерът беше съгласен.
Когато отвори, го нападнаха двама униформени и една медицинска сестра с голяма сприцовка успокоителни. Свалиха го и го качиха в линейката. Пациентът вече беше упоен. Малко преди да потеглат към болницата, мобилният телефон на брокера звънна. Сестрата го извади от джоба му и го подаде на психолога. Чак тогава пристигна пожарната кола.
§
Психологът постави апаратчето до ухото си и преди да успее да проговори го заляха с тирада от думи:
- Да не забравиш да вземеш малкия! Аз съм при моя фризьор, но ще ми трябват пари, защото една приятелка ще прави женско парти..
- Няма да може…
- Стига с тези твои огледи! Обади се на майка си да вземе детето, ти като не можеш! Имам само триста лева. Веднага идвай като ти казвам!
- Искам да …
- Нямам време да слушам баналните ти обяснения. Внимавай да не ме оставиш да чакам, след като си направя прическата!
- Госпожо! – но отсреща жената беше затворила.
Психологът подаде GSM-а на един от колегите си. Той си беше свършил работата. Другото вече беше в техните задължения.
§
Вечерта психологът и съпругата му, седяха в креслата пред телевизионния екран и гледаха новини по местната кабелна телевизия. Съобщиха за трагичен инцидент. След успешно предотвратяване на самоубийство, линейката която отвеждала самоубиеца в болницата се преобърнала и на място загинал пациентът, а медицинските лица тежко пострадали.
Даваха интервю със съпругата на починалия. Тя нескопосано обясняваше, че чак като и` звъннали от детската градина, че никой не е дошъл за детето, разбрала че нещо е станало с нейния изряден съпруг. Непрекъснато гледаше към камерата и трепкаше с изкуствени мигли.
- Тази кикимора сега ще си живурка с голямата застраховка! – каза с презрение психологът.
- Трябва да си направим и ние застраховки – живот! – добави жена му.

Откакто се върна от САЩ, спортистът осъществи много промени в живота си. В материален план за това помогнаха спестяванията му. Там той работеше като треньор на деца и живееше пестеливо.
Първо си купи широко жилище на старо в един двадесет етажен блок, на старо. Направи ремонт и му останаха пари за кола. После започна работа към един спортен клуб, а се нае и с няколко секции в тухникумите, така че месечните му доходи се оказаха прилични.
Но с някои битови неуредици не можеше да свикне. Например с обстоятелството, че през стената се чуваха кавгите на съседите и писъците на жената, когато мъжът я биеше. Много го дразнеше и дядото с бастуна, който го засичаше често в асансьора и го питаше кога ще се ожени и защо не вижда млади моми около него.
§
Оказа се, че учениците имат класна работа и отлагат масово тренировката. Спортистът се прибра рано следобед. Майка му беше донесла сърмички с лозов лист, а имаше и хубаво червено вино в хладилника. Беше решил да си почине, хапвайки от любимото ястие. В Америка българските госби най-много му липсваха.
Но съседите не се интересуваха, че той иска спокойствие и релакс. Започна се с обичайните крясъци и след това пищенето на жената говореше, че я бият.
Спортистът излезе по чехли в общия коридор на етажа и звънна в съседите. След голямо блъскане и хлопане му отвори плешивият съсед по потник, а жената надничаше зад него с размазан грим и разчорлена коса.
Спри да биеш жена си, защото ще извикам полиция! – каза с подчертано равен тон Спортистът.
А бе я не се меси в нашите семейни работи!
Спортистът влезе в коридора и хвана съседа за гушата.
Ако нямаш с кого да се биеш, аз съм насреща.
Плешивият го удари с юмрук в слънчевия сплит и това преля чашата.
Спортистът му удари два юмрука и бабаитът падна на пода. В това време набитата съпруга започна да крещи и да вика:
Помощ, пребиха мъжа ми! Помощ.
Появи се старчето с бастуна. Спортистът беше излязъл вече и казваше:
Да не съм чул повече крясъци, ясно ли е? Иначе ще извикам полиция следващия път!
След като влезе обратно в апартамента си и затвори вратата, Спортистът чу жената да вика по стария човек:
Какво си зяпнал бе дъртак! Да не изтървеш нещо!
Минке, ти нали викаше за помощ?
Ти ли ще помогнеш, бе! Тази буца Спортистът само като те бутне с пръст и ще паднеш!
Плешивият бияч псуваше и се заканваше.
§
Мъжът на Минка даде под съд Спортиста за нахлуване и побой. Адвокатът му беше извикал за свидетел дядото с бастунката. В залата цареше унила атмосфера. Оказа се, че дядото е на деветдесет, но държелив. Стоеше прав, подпрян на бастунчето си и даваше показания.
Адвокатът на плешивия, грижливо гледан мъж на около петдесет, с катинарче и къса подстрижка питаше:
Видяхте ли ищеца съборен на пода от обвиняемия?
Аз чувам добре. Не виждам хубаво. Чух, че Минка вика за помощ и затова излязох. После момчето де, спортиста каза, че ще извика полиция следващия път.
Съвсем нищо ли не видяхте?
Видях Минка чорлава и насинена. Ама той мъжът и` правилно я бие. Тя е голяма уруспия!
Секретарката, която записваше на компютъра се обърна към съдията, за да го пита как да напише последната дума.
Господин съдия, моля да обърнете внимание на свидетеля да не употребява обидни квалификации, защото моят клиент ще се принуди да съди и него!
Преди обаче съдията да каже каквото и да било, дядото се разсърди:
Ти за какъв ме вземаш бе момче, мене той няма да ме съди! Какво ще ми вземе, голия стар гъз ли? Тя Минка това работи – такова се с женени мъже, а после нейният ги кара да му плащат, за да не ги издаде на жените им! Затуй я бие!
Слушай старче, тук се отговаря само на въпросите. Нямаме време да ти слушаме глупостите! – от лустрото на адвоката не остана нищо. Той беше вбесен на кьоравия старец.
Имате ли други въпроси към свидетеля, господин адвокат? – запита съдията.
Не, нямам!
Адвокатът на подсъдимия също нямаше въпроси към свидетеля. След изслушване на двете страни, съдията отсъди сто лева глоба на Спортиста, за навлизане в частната собственост на съседите, защото това единствено се доказа от противоречивите показания на страните.
Когато излизаше от съдебната зала, Спортистът забеляза, че дядото още седи на креслото в коридорите на съда.
Ти защо още чакаш? – попита го.
Ами аз се съгласих да дойда, ако ме доведат и върнат, ама още ги няма да ме вземат , пък забравих да питам кого да търся като свърша.
Ти дойде със служебна кола, така ли?
Да, ама май ме забравиха!
Хайде идвай да те водя у дома!
Спортистът кимна на адвоката си и двамата буквално пренесоха стареца надолу по стълбите до колата на паркинга.
Ти хубаво влизаше в разговор с мене в асансьора, ама аз вместо да те поканя на чай да ме осведомиш за всички съседи, си навляках неприятности. Ще ми дойдеш на гости тази вечер, нали?
Ако имаш домашна ракийца ще дойда. Чай не пия! Само когато съм болен.

- Чакай, спри малко, как така измамницата е голяма чаровница?
- Каза ми, че ти е колежка. Беше голяма чаровница. Всички дали пари, ами ти си нямала в момента. За олио, захар и маслини от най-хубавите. Каза ми, че е много изгодно.
- Майко, сега в магазините има всичко! Отдавна минаха времената на запасяване с олио и захар. Как можа да и` повярваш!
- Приличаше ми също на твоята колежка от снимката, нали скоро ми показа снимки от екскурзията!
- И колко лева и` даде, за да ни запаси с олио и захар?
- 140 лева. Струвало 160 лева, но като казах, че ще събудя брат ти да взема още двайсет лева, ме накара да не го правя. Щяла да даде от себе си, а ти да и` ги върнеш!
- Как въобще допусна, че няма да ти звънна по телефона или мобилния и да те предупредя, ако въобще е възможно да пратя колежка да вземе пари от тебе! Не мога да схвана, как си се вързала?
Майка и`, висока, кокалеста, с боядисана в синьо коса на къса прическа, я гледаше с отровно зелен поглед. Беше се изчервила. Гореше от срам, че е била измамена посред бял ден.
Съжали я. Добави:
- Ще отида в полицията да подам оплакване! – мислеше, че това ще подейства успокояващо, като възможното решение в момента.
- Аа, не, целият блок ще научи, че съм измамена! Аз си имам пари, няма да остана гладна! – майка и` вече не я поглеждаше, но беше ядосана и решима да не позволи друг да узнава за нейния срам. – Няма да казваш на брат си! Не му стига, че работи на смени, че се разведе с жена си, ами сега и аз да му създавам проблеми!
Тя погледна майка си и разбра, че съжалява, дето и` е казала.
- На брат ми няма да казваме! Ти не се тревожи! Ето ти пари, за да имаш и да си спокойна.
Тя извади една голяма банкнота и я пъхна в ръката на майка си. Старата жена я върна с припрян жест. Тя обаче я постави на бюфета, който светеше от чистота. Зад витринките бяха подредени красиви сервизи и сувенири.
- Но в полицията ще отида. Дай си личната карта да напиша оплакването от твое име. Щом тебе, строгата учителка е измамила, значи още много възрастни хора са нейни жертви. Но се срамуват да се оплачат!
- Няма да я хванат! Само дето ще си губиш времето! – майка и` беше възвърнала цвета си и очите и` отново бяха придобили ласкаво зеления си цвят.
§
В полицията я посрещнаха неочаквано сърдечно. Синеокият, набит инспектор се радваше на посещението и`. Каза че има доста оплаквания, но не подават писмени молби. Беше доволен, че тя попълни всички необходими документи, за да се заведе преписка. Измамната чаровница отдавна му беше известна. Някои хора бяха изгоряли с хиляди.
Кой знае защо, тя се почувства много добре. Хубаво беше, че точно той отговаря за техния район.
§
Брат и` не узна, а тя беше достатъчно деликатна, да не напомня на майка си за случката.
През есента, когато вече бяха забравили напълно, се обадиха на майка и`. Хванали измамницата. Пратиха призовка, ощетената да се яви за разпознаване на заподозряната.
В полицията имаше още една възрастна жена, може би над осемдесет годишна – дребничка, с бяла къдрава коса. Майка и` веднага я заговори. Съобщи и`, че тя е на седемдесет и седем и е бивша учителка. Оказа се, че и другата старица е измамена по подобен начин. Нейната дъщеря също настояла да се оплачат в полицията.
В олющеното здание на РПУ нямаше стая с огледално стъкло. Просто ги въведоха една по една в голямо грозно помещение, където до стената стояха наредени пет жени с номера. Това си беше чиста очна ставка. Но госпожа Марушка Бобчева, достолепната стара учителка, веднага разпозна злосторницата.
- Бабо Марче, знаеш че разчитам на теб! – беше казал синеокият, набит районен инспектор.
§
Тя беше заета, когато беше делото в съда. Но и` се обади инспекторът. Съобщи и`, че благодарение на показанията на баба Марче, измамницата с прякор “Чаровницата” е най-после осъдена и ще лежи в затвора.
Вечерта отиде при майка си, да и` съобщи удовлетворяващата новина.
- Майко, поне спасихме доста хора от бъдещи измами!
Старата жена тръсна светло синята си коса и направи недоволна гримаса.
- Не се ли радваш, поне малко? – тя изпита раздразнение.
- Ти май го харесваш този недодялания, полицая?! – майка и` беше заела високомерна стойка.
- Защо, той е много доволен от тебе, ако не беше разпознала измамницата, нямаше да могат да я осъдят!
- Как така ще се обръща към мене с “бабо Марче”! Аз съм госпожа Бобчева! Ама защото ти е хвърлил око, си позволява волности!
- Майко, аз съм щастливо омъжена, забрави ли?
- Не на мене тия! Мъжът ти е все в командировки!
Тя сви рамене. Подмятането на майка и` беше обидно, но не реагира. Дълбоко в себе си, беше убедена, че инспекторът специално се постара да хване “Чаровницата”. За разлика от майка си обаче, владееше своите емоции.

Случай "Пеперудата"

Курортният сезон в хотел “Звезда” в Слънчев Бряг е в разгара си. Красивата туристическа представителка Корнелия Милтиядова ще се омъжва. Най-неочаквано нейният живот свършва по трагичен начин. Младата следователка Биляна Коларова се заема със случая.

Изпълнен с неочаквани обрати Случай “Пеперудата” е един увлекателен криминален роман, в който действието се развива в първите години на демокрацията у нас. Виждането на авторката за нравите и ценностите на хората от онези години няма как да не предизвикат усмивка у читателите, петнадесет години по-късно.

За поръчка с безплатна доставка, можете да пишете на посочения в “Контакти” е-мейл, или да позвъните на дадените там телефонни номера.

Цена: 6лв.

Цената включва ДДС и разходите за доставка.