СтелаПро

Archive for the ‘Приказки’ Category

Имало едно време една козайка, която живеела на планетата Лелевия и се наричала Нана. Планетата се огрявала от звездата Ра и винаги било ден. Господари на планетата били добрите роботи Хуманди, които се грижели за всичко.

Прочети приказката

Живяла някога на планета Лелевия маймунката Муму. Нейното голямо семейство обитавало банановата гора. Муму имала братче – Кико.

Веднаж се скарали за един сладък, голям банан. Сбили се, започнали да пищят и викат. Дошла майка им.

Прочети приказката

Имало едно време едно конче, което живеело на планетата Лелевия и се наричало Лоло. Планетата се огрявала от звездата Ра и винаги било ден. Господари на планетата били добрите роботи Хуманди, които се грижели за всичко. Лоло непрекъснато тичал, скачал, играел с другите коне или пасял тучна трева. На тази планета нямало реки, езера и морета. Пиели вода от специални растения, които се наричали Водянки. Лоло можел да отиде където си поиска, но не се отдалечавал от Оазиса, защото само там растяли Водянки. На планетата Лелевия било много горещо. Ако някой кон се отдалечавал много и не успявал да се върне навреме до Оазиса на Водянките, умирал от жажда.

Прочети цялата приказка

В стародавни времена живял в далечен Као Банг младеж на име Чиеу. Той скитал от село на село и се хранил с риболов. Нямал нищо, с изключение на една рибарска мрежа. Но юношата бил отзивчив за нещастието на другите. Всеки път, когато в мрежата се оказвал добър улов, разменял рибата си за ориз и споделял храната си с бедните, като него. Така всички бедни в района обикнали много момчето.
Той поживял в Као Банг и след това се преместил в Тхайнгуен. И там също помагал на бедните всеки път, когато имал възможност. Един ден той отишъл за риба. Но както и да хвърлял мрежата, винаги я изваждал празна. Връщал се Чиеу в къщи с празна мрежа, когато внезапно на пътя се натъкнал на един беден старец – седнал под едно дърво и треперещ. Жал му станало на Чиеу за стареца, свалил ризата си и му я дал.
Минало след това дълго време. Веднаж, след като хвърлило момчето мрежата си в реката, чуло някой да свири в планините на лунна лютня. Както държал мрежата в ръцете, Чиеу застинал, слушайки прекрасната песен. На следващия ден също започнала да свири лютня, на другия също, на следващия пак. Младият човек толкова се дивял на тази музика, че събрал мрежата си и тръгнал натам, където се чували звуците на лунната лютня. Катерил се по скали, проправял си път сред дървета и лозя, разделял с ръце висока трева. И накрая излязъл на широка поляна. Там видял старец да седи на една скала, и да свири на лютня. Нямало никой друг наоколо. А старецът изглеждал като този, на когото Чиеу дал ризата си. Изчакал, докато старият човек свърши мелодията, приближил се, обърнал се с лек поклон към него:
- Кой сте вие, почитаеми? И защо свирите на лютня в това пистинно място в планината?

Вдигнал старецът глава, погледнал ласкаво юношата в очите и отговорил:
— Чакам тебе синко. Ти много се измори: качваше се на планината, катереше се по камъните, провираше се между дърветата и лианите, разделяше високите треви с ръце. Седни, отдъхни.
Докато говорил така старецът, подал на младежа чаша чай. Чиеу с почитание приел чашката, а старецът отново го попитал:
— Помниш ли ме, синко?
— Ви не сте ли бедния човек, когото веднаж видях под едно дърво? — казал Чиеу.
— Същия съм, този човек съм,— закимал старецът.— Ти тогава ми даде своята риза. А беше вечер, беше станало прохладно. Видно, ти тогава здраво настина. Искам да ти се отблагодаря за твоята доброта и да ти подаря ето тази риза.
Наметнал ризата на плещите му и изведнаж исчезнал, като че ли никога не го е имало.
Премерил Чиеу новата риза и ахнал: оказало се, че като я облече, веднага става невидим. Зарадвал се Чиеу.

От тогава той надявал чудесната дреха, влизал в домовете на богатите, вземал храна и облекло, което богаташите отнемали на бедните, и обратно ги раздавал на бедняците. Всичко вършел съвсем незабележимо. Случвало се, лежи някой бедняк край пътя, стене от горещина и глад, плаче. Изведнаж отнякъде отгоре пада върху него монета. Богаташите поставяли на вратите си стражи с оръжие, за да се охраняват. Пулела очите си стражата, оглеждала се — няма никой. А вратите сами се отваряли и богатството изчезвало. Тръгнала мълва сред народа, богатите не знаели какво да правят, а бедните се радвали. Народът говорил, че дошла справедливостта.
Отишъл Чиеу в кралския дворец, взел от съкровищницата и раздал ценностите на бедните.
Веднаж като влязъл в дома на един велможа го видял как бие до смърт слугата си. Не се стърпял добрия юноша и му дал да се разбере, но докато бягал, скъсал ризата си на вратата.
Зашил я после, но вече не бил напълно невидим – превръщал се в златна пеперуда. Както преди ходил юношата в кралските хранилища и след това раздавал благини на народа.
Разсърдил се кралят и заповядал веднага да заловят крадеца, заплашил стражите с наказания. Изплашила се стражата и започнала денонощно да варди. И ето веднаж забелязали: влетяла в съкровищницата златна пеперуда. Полетяла, кацнала, пак полетяла с крилца, а в съкровищницата оставали все по-малко сребро и злато. Тогава направили мрежа и хванали златната пеперуда. Така юношата Чиеу се оказал в ръцете на стражите. Хвърлили го в тъмница.
В това време царят на съседна държава тръгнал да покорява Виетнам със своята войска: вървели пешаци, галопирали коне, стотици хиляди чужди войници нахлули в пределите на кралството.
Уплашил се кралят. Чул за бедата младият Чиеу. Казал на пазача си:
— Доложи на краля: искам да сразя врага и да спася родната земя.
Зарадвал се кралят, заповядал да извикат затворника в тронната зала.
— Чух,— обърнал се той към Чиеу,— че искаш да сразиш врага. Похвално. Кажи колко войска ти е нужна?
— На мене, ваше величество, никаква войска не ми трябва,— отговорил Чиеу.— Сам ще се справя с враговете. Само ви моля, дайте ми вашия меч.
Кралят отвързал от пояса си меча, и го дал на Чиеу. Титулувал го като пълководец и заповядал да му се подчиняват.
Чули бедняците, че от престолния град добрият юноша се отправя да срази врага , започнали да прииждат при него и да молят да ги вземе със себе си. Създал Чиеу своя войска и се придвижил до границата.
Видял Чиеу вражеския лагер, облякъл чудесната риза, взел в ръка меча и тръгнал право към шатрата на предводителя. Понеже бил невидим влязал спокойно вътре, размахал меча и го пронизал. А без предводител вражеската войска е като змей без глава: започнали да се разбягват вражеските воини където им видят очите.

Върнал се Чиеу с огромната си войска с почести в столицата като победител. От тогава станало на границата спокойно, а народът прославил храбрия Чиеу от далечен Као Банг.

Кралят наградил Чиеу и го оженил за дъщеря си.

Един човек останал вдовец и се оженил отново.Той имал дъщеря – едно младо момиче. Заедно с мащехата, в къщата се заселили и двете и` дъщери – зли и глупави, като майка си.
Мащехата не обичала заварената си дъщеря и винаги и` възлагала мръсната работа.
След работа, бедното момиче седяло в един ъгъл в близост до камината директно до пепелта. Затова в разговорите си сестрите я наричали подигравателно Пепеляшка.
Те самите са живели в лукс и комфорт.
Веднъж в царския дворец решили да устроят бал. Поканени били всички благородни и богати хора. Покана получили мащехата и доведените сестри на Пепелашка.
Те се втурнали да пробват различни бални рокли и Пепеляшка трябвало да шие и колосва техните дрехи и рокли, и да търпи безкрайните им капризи.
След като всички приготовления приключили и майката със сестрите отишли на бала,
Пепеляшка останала сама у дома и заплакала в ъгъла. Много и` се искало да отиде на бала, но имала само закърпена и изцапана от пепелта рокля.
Когато се свечерило, дошла една стара вълшебница. Тя поискала да утеши Пепеляшка:
- Искаш ли да отидеш на кралския бал? Не плачи, помогни ми. Имате ли голяма тиква?
Намерили тиква в килера.
Феята я докоснала с вълшебната си палка, и тиквата се превърнала в позлатена каляска.
Тогава феята погледнала в капана за мишки. Вдигнала магическата си пръчка – и хванатите там шест мишки се обърнали в шест чистокръвни коне.
А хванатият в друг капан мустакат плъх се превърнал във важен кочияш и седнал отпред на каляската.
- А сега, – казала феята на Пепеляшка – отиди в градината. Там, под чешмата има шест гущера. Донеси ги тук.
Пепеляшка донесла гущерите и феята веднага ги превърнала в шест пажа, облечени в бродирани със злато униформи.
- Е, – казала феята – сега може да отидеш на бала.
- А рокля – избухнала в сълзи Пепеляшка – роклята и` наистина била много стара.
Замахнала с магическата си пръчица магьосницата и старите, мръсни дрехи се превърнали в луксозно облекло за балната зала. В краката на момичето се появили прекрасни чехли. Извън себе си от радост, Пепеляшка се качила в кабината, кочияшът махнал с камшик, конете потеглили.
- Не забравяй, – казала феята – магията ще продължи само до полунощ. След като часовникът удари дванадесет, каляската ще бъде пак само тиква, конете – мишки, а кочияшът – един дебел плъх. Облеклото ти отново ще бъде старата рокля. Довиждане!
Каляската заминала. Балът бил в разгара си, когато съобщили, че пристигнала неизвестна принцеса. Принцът се завтекъл да я посрещне и я въвел в залата.
Музика спряла, всички млъкнали, поразени от нейната красота.
Младият принц веднага поканил гостенката да танцуват. Заповядал музиката да свири отначало. Пепеляшка танцувала толкова леко, че всички се възхищавали от нея. Принцът не свалял поглед от нея цялата вечер, не поглеждал други и танцувал с дамата си. Но изведнъж Пепеляшка чула, че часовникът ударил три четвърти след единадесет. Тя станала, взела си сбогом с всички и избягала толкова бързо, че никой не можал да я настигне.
Когато се върнала обратно вкъщи, Пепеляшка благодарила на феята и попитала дали е възможно и утре да отиде в двореца, тъй като балът в чест на принца, както се изисквало, продължавал и на другия ден.
По това време се почукало на вратата – дошли сестрите и`. Те непрекъснато говорили за неизвестната принцеса.
На следващия ден те отново отишли в двореца. След тях Пепеляшка с помощта на феята пристигнала с още по-цветни и красиви дрехи. Принцът не я оставил нито за миг, като и` говорил такива хубави неща, че тя забравила за всичко. Изведнъж часовникът ударил полунощ. Пепеляшка си спомнила за предупреждението на феята.

Девойката напуснала залата бягайки. На стълбите, водещи към градината, се спънала и загубила единия си чехъл. Тъмнината скрила момичето. Всичко изчезнало след това, като балната рокля се превърнала в старата дреха и колесницата с коне и кочияш отново станали тиква, мишки и плъх. Принцът се втурнал след нея, но намерил само кристалния чехъл.
Като се върнали от бала мащехата и дъщерите и` отново обсъждали външния вид на непознатата, красотата и`, както и бягството от бала. Те не познали в нея Пепеляшка. Принцът не можел да забрави непознатата и заповядал да я намерят.
Придворните започнали  да мерят чехъла на девойките в цялото Кралство, за да намерят момичето.
Накрая дошли в къщата на Пепеляшка.
Въпреки че сестрите се опитвали да обуят малката стъклена пантофка – всички опити били напразни. Царските пратеници вече тръгвали, но попитали:
- Имате ли друго момиче в къщата?
- Да, – отговорила голямата сестра – Да, имаме едно занемарено момиче.
Но заповедта важала за всички, затова призовали Пепеляшка.
Опитала да обуе чехъла, и – о, чудо! Изящната обувчица прилепнала към крака и`.
После Пепеляшка извадила втората от джоба си и я обула на другия си крак. Сестрите загубили ума и дума.
В този момент вратата бавно се отворила. Влязла старата магьосница, докоснала с палката си дрехите на Пепеляшка и тя веднага се превърнала в прекрасна девойка, по-хубава и по-красива, отколкото в деня преди това. Всички ахнали!
Тогава сестрите и мащехата разбрали коя е неизвестната, която покорила с красотата си бала. Те се втурнали да искат прошка.
Пепеляшка била не само хубава, но и добра: тя им простила от сърце.
Завели Пепеляшка в двореца. Още същия ден вдигнали сватбата – царският принц се оженил за Пепеляшка.

Шарл Перо