СтелаПро

Archive for the ‘Рафаел Алберти’ Category

Забравили за лъскавата перла на луната,
за морската вода,

за хлъзгавите си опашки,
мечтаят три сирени в полусън.
Присънва им се, че от дълбините

покрити с хълмове от сол,
късо подстригани излитат в висините

крилати хидри , открити

за лентата на небосвода!
Колко горчи морето с аромат на мента!
А тъничката алкохолна струйка дим

ажурно носи сладникав дъх ликьорен…

Наздраве!
Как звънти

редицата от стъклените чаши и бутилки!
Тук, в кръчмите подводни, все вони,
а там – плод в кошница,

цветя в градина,

Амур в безбурен тюркоазен рай.
Почивайте във мир на дъното моряци!

Не ще ви повече прегърнем.

Смело излизайте за риболов, рибари -
на нас, сирените не сте ни нужни!
Само слънчев блясък на

вратовръзките в  иглите,

хотел

и херувимско бял хладилник!
На нас какво ни трябва в лодките?

Какво ще търсим в тях?

Целта ни вече е различна -
да пропътуваме света във лимузина:
стъкло и лак, най-нов модел;
на самолет да се извием

във въздуха прозрачно светло син;
по лунните стоманени лъчи да се забързаме,
като шейна елени, пързаляща се по леда;
да виждаме как в празници неземни
роякът на момичета невинни,

облечени в ефирно бяло,
въртят се в луда  въртележка,
възседнали каретите си малки -
кристални колесници

предвождани от троен впряг коне,

а как горят огньовете

на алените карамфили в букетите!
Подводните забави са ни скучни:
Не можем вечно да се бием с мъка с тритоните лениви!
Нашите три харпуна са смърт за бурното море.

Трите харпуна са смъртта ни.