СтелаПро

Archive for the ‘Тип’ Category

Робърт Б. Чалдини (Robert B. Chaldini) учи в университетите на Уисконсин и Северна Каролина, докторска степен по психология получава в Колумбийския университет. Преподавал е  в държавния университет в щата Охайо, в Калифорнийския Университет в Сан Диего, в Аненбергското училище за комуникация при Южно-Калифорнийския университет, във Факултета по бизнес към Станфордския университет.
В момента Робърт Чалдини – професор в университета на щат Аризона, оглавява отдела по психология. В продължение на много години изучава общите теоретични принципи на успешните продажби и въз основа на своите изследвания разработва програма за обучение.
Класически в социалната психология става трудът на Чалдини “Психология на влиянието”, едно от най-добрите учебни помагала, в което са подложени на анализ  съвременните механизмите на мотивацията, усвояването на информацията и вземането на решения. Общият тираж на книгата в света надвишава един милион копия, преведена е на девет езика, а Чалдини е почти най-често цитираният социален психолог.
Лекциите си по психология на влиянието , ученият с голям успех е чел пред служители на компании като IBM, «Кока-кола», «Кодак», «Тексас инструментс», «Адванта»,  с внимание към неговите изследвания се отнасят представители на НАТО и Министерството на правосъдието в САЩ .

Господ не е създал вселената, а Големият взрив е неибежно следствие от законите на физиката.

Това твърди световноизвестният британски астрофизик Стивън Хокинг в новата си книга. Повече

Имануел Кант (1724 г. – 1804 г.)

” Трудно е да се предаде житейската история на Кант. Всъщност той не е имал нито живот, нито история. Имануел Кант е живеел някакъв механично подреден, почти изряден ергенски живот на една тиха уличка в Кьонисберг – стар германски град край североизточната граница на Германия. Ставане, сутрешно кафе, писане, четене на лекции, обед, отиване на разходка – всичко се е извършвало по разписание. Съседите знаели съвършено точно, че часът е три и половина, когато Кант в сив сюртук и с тръстиково бастунче излизал от дома и се отправял към малката липова алея, която и до днес се нарича в негова памет “философската разходка”.
Какъв странен контраст между външния живот на този човек и неговите разрушителни, смазващи света мисли.”

Хайнрих Хайне
Към историята на религията и философията в Германия, 1834 г.

Имануел Кант е роден през 1724 година в Кьонигсберг (днес Калининград), столицата на Прусия. Той е четвъртото от единадесет деца на семействотот. Баща му, Йохан Георг Кант е самарджия, родом от Мемел (днес Клайпеда) и син на преселник от Шотландия. Майка му, Регина Доротея Ройтер е родена в Нюрнберг. Кръстен при раждането си Емануел, той променя името си на Имануел, след като научава староеврейски.

Кант израства в скромна и особено набожна среда, свързана с пиетисткото направление на лутеранството, което се застъпва за силна религиозна отдаденост, лично смирение и буквално разбиране на текстовете на Библията.Смята се, че през целия си живот Кант не се отдалечава на повече от сто мили от родния Кьонигсберг.

През 1740 година, шестнадесетгодишен, Имануел Кант постъпва в Кьонигсбергския университет, където ще премине и цялата му академична кариера. Там изучава философията на Готфрид Лайбниц и Кристиан Волф под ръководството на Мартин Кнутцен, рационалист, който следи развитието на британската философия и наука и запознава Кант с новата математическа физика на Исак Нютон. Кант критикува традиционния идеализъм, според който реалността е изцяло въобразена, и създава своя собствена теория, наричана трансцендентален идеализъм.

През 1746 младия Имануел Кант прекъсва обучението си в университета и започва работа като учител.

От 1755 година редовно посещава университета в Кьонигсберг (днес – Калининград).

От 1770 година е вече щатен професор. Кант е първият голям философ, който получава университетско образование. Неговите лекции, както и публикациите му през този период са много разнообразни: математика, логика, география, теология, педагогика, право, антропология, метафизика. През 1781 година се появява първото издание на “Критика на чистия разум”. Това произведение, плод на единадесетгодишен труд, не среща очаквания успех от своя автор.

Основната философска доктрина на Кант е трансценденталния идеализъм. Неговите най-известни съчинения са „Критика на чистия разум“ и „Критика на способността за съждение“. Една от централните теми в работите на Кант е темата за човешката свобода — свободата да мислиш свободно, в синхрон със себе си, и свободата на изразяване на мисълта, свободата на човека от готовите предписания. Той оказва голямо влияние върху философията на романтизма и на идеализма през 19 век и работите му са отправна точка за Хегел. Кант се приема за родоначалник на немската класическа философия. Във „Всеобща естествена история и теория на небето“ той излага хипотеза за произхода на Слънчевата система, с която нанася удар на метафизичния възглед за света. От 1770 г. с т. нар. философия на критиката Кант се обявява срещу догматизма на умозрителната метафизика. Според него обективно съществуват „неща в себе си“, които действат върху сетивата и пораждат хаос на усещанията, поставяни в ред от априорни форми на сетивността (пространството и времето) и от 12 категории на разсъдъка. Поставя началото на диалектическия метод, доразвит от Фихте, Шелинг и Хегел. В няколко труда и съчинения с център „Критика на чистия разум“ Кант развива и учението логика, като разграничава обикновена или обща (формална) и трансцендентална логика. Етическата система на Кант в труда му „Критика на практическия разум“ е основана върху понятието дълг. Теориите на Кант довеждат до възникването на две основни школи (течения) във философията — кантианство и неокантианство.

Цитати

“От смъртта се боят най-малко тези хора, чийто живот е най-ценен.”
“Щастието е идеал не на разума, а на въображението.”
“Едно е сигурно, че почивката след работа е чиста радост.”

“За да вземем разумно решение, ние трябва първо да знаем какво не ни е необходимо.”

“На всички хора е свойствено моралното чувство, категоричния императив. Тъй като това чувство не винаги насърчава хората към постъпки, носещи земна полза, следователно, трябва да има някаква причина, мотивация за морално поведение, която е извън този свят. Това по необходимост изисква наличието на безсмъртието, Върховния съд, и Бог … ”

“Две неща изпълват душата ми с все нови и увеличаващи се чувства за чудо и благоговение : звездното небе над мен и моралният закон в мен. И двете обаче са тъмни и бъзкрайно дълбоки, извън моя хоризонт, така че аз не трябва да ги изследвам, а само да правя предположения за тях. Все пак аз ги виждам пред себе си и пряко ги свързвам със знанието за своето съществуване. ”

По http://bg.wikipedia.org/Имануел_Кант

Точно сега ще бъда доволна,
точно сега ще гледам право в слънцето,
ще се чувствам безгранична и волна,
ще пътувам и ще намеря зрънцето –
златен клас ще съм в полето.

Точно сега ще изгоря страха си,
точно сега ще благодаря, че те има.
Сърцето ми само радост ще носи,
а диханието ми – хубост незрима.
Лека птица ще съм в небето.

Точно сега ще обичам врага си,
точно сега самотата си ще изгоня.
Изхвърлени водорасли на брега са
лошите думи и горчивите спомени -
бяла вълна ще съм в морето.

Точно сега…

Аз вече вървя по мокрите камъни,
в средата на потока съм,
водата ме влече, но продължавам
запазвайки посокота.

Щастлива бях там на брега отсамния,
но винаги издирвах брод,
накрая го намерих, вярвай ми
началото бе сложено.

Аз стъпвам все по-твърдо и куражът ми
расте, защого силна съм.
Ще стигна други брегове, ще се покажат,
целта си ще постигна.

Аз винаги ще се стремя и себедоказвам
съвсем самодостатъчна,
ще търся думите неказани,
ще викам и ще плача.

И няма никакво значение къде си
наблизо или надалече,
защото аз вървя във равновесие
опирайки се в тебе.

Възторзи, страсти и мечти, всичко, вълнуващо кръвта - подхранва ясния светлик лампадите на любовта. Наяве често аз сънувам изминалите сладки дни, на хълма легнал как будувам под древни кули – висини. От лунна светлина зарята поражда ден и с него дева - надежда и любов позната, скъп ангел мой – Женевиев. Аз пеех, слушаше ме тя, облакътено изваяние лъчиста фигура – излята от залезно сияние. Без тежки грижи и тревоги в сърце си млада Женевиев ми слушаше с любов от бога печалните напеви. Изпях история старинна тъй мрачна и печална, сурова, дива, но невинна като угаснал пламък. Внимаваше, но с поглед сведен с руменина на нежен свян, боеше се да ме погледне как пълен съм с любов и блян. За скръбен рицар и` разказвах история от древността как е обичал неизказано Принцесата и хубостта и`. Как той е страдал … песента ми като молитва бе родена, за него бе изповедта ми, но мислех си за мене. Внимаваше, но с поглед сведен, със буря пламенна в кръвта, прощаваше ми как я гледах, изпълнен с любовта. И пеех аз с какво клеймо бил рицарят далеч изгнан, как във горите ден и нощ се скитал съвсем сам, Излизайки от дупка черна, или от тъмната гора, възниквайки от ден неверен в светло зелената трева - той от разбойници отбил незнайна дама в късна доба - не знаел сам че я спасил от срама и от гроба. Как във горчиво покаяние лейди прегръщала краката на рицаря…безумец не във състояние да успокои душата. И в тиха пещера го взела в предсмъртния му час, и цяла нощ глава привела се молела на глас И прошептях … вече достигнал края на песента изпята, задрезгавял, гласът утихна а арфата ми спря - Всичко, тъй властно над душите, обзе на Женевиев сърцето: таз чудна вечер, мойта лира, въздишката напевна, Неясният поток от мисли, страхът превръщаш се в надежда всички желания, потиснати чувството за безметежност - Всичко разтърси я до дъно - Любов, възторг и състрадание … И шепот устните изтръгнаха - нечуто кат’ дихание. Тя ме зовеше – и гръдта и` повдигаше се млада, бяла. Пое ми погледа, потръпна докосна ме замряла. Обви ми шията с ръце, гальовно, плахо и несмело, целувка кратка по лице и ласка неумела. И беше страст - и страх и срам, И бе неистово стремление да я притисна, да не дам да види моето вълнение. Успях, успокоих я аз, призна ми любовта си девата и моя е от този час. Мой ангел - Женевиев!

1.СЪЗДАВАНЕ НА
АПЛИКАЦИИ ПОД VB.NET
2.КОНТРОЛИТЕ НА Visual Basic .NET
3.ПРОМЕНЛИВИ И ТИПОВЕ ДАННИ VB.NET
4.МАСИВИ И КОЛЕКЦИИ
5.ОБЕКТНО ОРИЕНТИРАНО ПРОГРАМИРАНЕ
6.КЛАСОВЕ, АСЕМБЛИТА, ДЕЛЕГАТИ
7.NET Framework ГЕНЕРАЛНА КОНЦЕПЦИЯ
8.ОБРАБОТКА НА ГРЕШКИ
9.ДОСТЪП ДО БАЗИ ДАННИ
10.СЪЗДАВАНЕ НА WEB АПЛИКАЦИИ ПОД VB.NET
11.ИНСТАЛАЦИЯ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА АПЛИКАЦИИ ПОД VB.NET

СВАЛИ Проектите към главите

1.ВЪВЕДЕНИЕ В ИНФОРМАТИКАТА
2.ВИДОВЕ ПРОЗОРЦИ ВЪВ WINDOWS XP
3.УПРАВЛЕНИЕ НА ПАПКИ И ФАЙЛОВЕ ВЪВ WINDOWS XP
4.РАБОТА ВЪВ WORD
5.РАБОТА С ТЕКСТ ВЪВ WORD
6.ПРАВОПИСНИ И ГРАМАТИЧЕСКИ ГРЕШКИ ВЪВ WORD
7.ВЪВЕДЕНИЕ В Microsoft Excel
8.ФОРМУЛИ И ФУНКЦИИ В Microsoft Excel
9.АДРЕСИРАНЕ, РАБОТА СЪС СПИСЪЦИ, ГРАФИКИ В Microsoft Excel

Орелски криля как да си метнех

и в наши стърни да си прелетнех!

На наши места я да си идам,

да видам Стамбол, Кукуш да видам;

да видам дали слънце и тамо

мрачно угревят, како и вамо.

Ако как овде слънце ме стретит,

ако пак мрачно слънцето светит,

на път далечни я ке се стегнам

и в други стърни ке си побегнам,

където слънцето светло угревят,

къде небото дзвезди посевят.

Овде йе мрачно и мрак м’ обвива

и темна мъгла земя покрива;

мразой и снегой, и пепелници,

силни ветрища и виюлици;

околу мъгли и мразой земни,

а в гръди студой и мисли темни.

Не, я не можам овде да седам!

Не, я не можам мразой да гледам!

Дайте ми криля я да си метнам

и в наши стърни да си прелетнам.

На наши места я да си идам,

да видам Охрид, Струга да видам.

Тамо зората греит душата

и слънце светло зайдвит в гората;

тамо дарбите- природна сила

со съта раскош ги растурила:

бистро езеро гледаш белеит

и си од ветар сино темнеит;

поле, погледниш или планина,

сегде божева йе хубавина.

Тамо по сърце в кавал да свирам,

слънце да зайдвит, я да умирам.

Любомир Левчев е първият българин, удостоен с наградата “Златен венец” на провеждащия се за 49-и път фестивал в македонския град Струга.
Повече

Полето на знанието е феномен, с който се запознах за първи път като участник в група за семейни констелации. И това, което видях и преживях там, остави толкова дълбоки следи в съзнанието ми, че оттогава насам моето възприятие като човек и като психотерапевт вече не е същото. Бях силно впечатлена както от теорията на Берт Хелингер за съществуването на семейна душа, така и от метода на практическа работа, чрез който участниците влизат в контакт със записите на тази семейна душа. Информационно–енергийното поле, което съдържа записите на нашата семейна душа, както и много други записи от колективното ни несъзнавано, е именно полето на знанието, за което говоря.

ПОВЕЧЕ

Учениците се научават да пестят вода.
Прочети урока в PDF формат

Упражнението е насочено към термоизолацията.
Прочети урока в PDF формат

Имало едно време една козайка, която живеела на планетата Лелевия и се наричала Нана. Планетата се огрявала от звездата Ра и винаги било ден. Господари на планетата били добрите роботи Хуманди, които се грижели за всичко.

Прочети приказката

Един ден излегната на плажа, гледах как внучката ми подрежда черупките от миди и морски рапани в изящни редички. Върху мокрия пясък, заливан от вълните на морето. Нещо в тази подреденост и лъскава шарения ме грабна.

Нашите метафори тръгват напред независимо от нас, те знаят, преди ние да действаме. Защото, ако аз бях зависима от други начини за достигане на прозрението , мисля, че щеше да бъде за мен твърде бавно и нямаше да се получи. Имам нужда от нещо да служи като хралупа за емоциите и идеите ми, един кошер, който може да побере това, което е твърде ценно и сладко или трудно се докосва. Бъдеще време за мене няма, както няма и планиране или замисляне на образи. Аз никога не мога да преценя какво ще служи като събирателен образ за мен. Зная, че част от моето въображение, опипва пътя напред, усеща посоката си към това, от което се нуждая, внимава за появата на обаятелното, интегрира вниманието ми (Виж ме, искам нещо да кажа, много близо съм до теб). Това, което наблюдавам в ежедневието понякога ми показва, че има неща, които се нуждаят от вниманието ми. Често ми се струва, като че ли метафората е авангарда на ума, нещо в мен я достига, в пейзажа пред мен, в търсенето на пристан, на надеждното превозно средство или подходящото занимание.

На другия ден усетих себе си да мисля отново за шарените черупки, и ритъма ме овладя в опита просто да опиша това, което бях видяла. Аз почти винаги започвам с описание, като начин да се съсредоточа върху непреодолимото усещане за картината отвъд, за поезията, която ми е “дадена” и която е вътре. Знам, че това, което виждам с очите е само върха на айсберга, а ако направя усилия и проуча емоцията, и ако се почувствам щастлива, ще усетя цялостната картина, тази, която ме е заинтригувала, която ще се превърне в метафора, ще доведе до дълбочина и значение, ще ме доведе до прозрение. Целта тук е разследване, да се опитам да достигна това, което е толкова интересно, което ме е проникнало и хванало за гушата. Защото това не е само пленителен пейзаж, светът е пълен с прекрасни неща и сами по себе си те няма да ме принудят да пиша. Има нещо друго, някаква космическа гравитация, някакъв енергиен обмен с този образ, който ме принуждава , подтиква към необходимостта да го претворя.

Първите два стиха на стихотворението са очевидното наблюдение, но следващата тропа (дума/израз, употребен в преносно значение) примерно морски рапани, око на риба, цветна дъга – вече не са само описателни термини и не са само там, за да описват хрониката на физическата реалност на обекта . Подобно на всички описания, те отразяват душевното състояние на поета, те не са “неутрални”, макар че биха могли да претендират да бъдат, но вместо това предлагат гледна точка, позиция спрямо това, което се разглежда. В този случай едно от нещата, предложени от тези образи е взаимозаменяемост; ако сте видели черупка от морски рапан или черупка от мида или око на риба, понеже сте ги опознали, откривате подобието.

И така образът, който започна да се фокусира в стихотворение откри думите. Ако в друг един ден, друг път в живота си, бях погледнала наредените морски черупки, те можеше да са метафора за нещо друго. Но сега аз започнах да виждам защо са от значение за това стихотворение, и за мен:

Унификация

Лъскаво шарена до лъскаво шарена

черупки по морския пясък, погалени

от вълните пенливи, солени, игриви

тъй подобни и неразличими.

В рибарската мрежа риба забравена,

в окото и` образ – жена прошарена

с бледа кожа с оттенъци сиви,

коя е тази жена, има ли име?

Цветна дъга от морето изваяна

пише на думите дрехата снадена

тя топли само души щастливи,

единствени и неповторими.

Мода и блясък, еднакво шарени

кухи черупки – мъртво извадени

глухи за думи, за песни живи,

всички остават неназовими…

Започнах с тази изповед, защото какво друго е поетът освен един смахнат самотник, който застава на площада и въпреки че тълпата го заглушава и въобще не го слуша, той започва да изповядва душата си. И защото с моя нескопосан опит да опиша метафората като нещо лично, искам да ви обърна внимание на аналогичния метафоричен изказ на големите поети на двадесети век. Предлагам ви две поеми – едната на Иван Драч, а другата на Тед Хюз, преведени от великолепни майстори на българското слово.

Жени и щъркели

През август други, по-различни са жените-

в очите им димът е вече сивина.

Изчезват думите мизерни над главите

безмилостно познай се в поглед на жена.

Лежат на пясъка и сред вълните ранни-

подвижни, млади или в плен на старостта.

Светът безпаметен за тях е бяла пяна,

очите им се губят в утринта.

Бе нещо станало – и не тъй светло вън е.

един е бял. Друг – не. И август призори

със сърпа на луната тънко жъне

това, което с огън ги гори.

И тези щъркели, изпънали крилете,

покриха плажовете с танц летящ.

Извиха те с тъга човешка вдън небето

прощалния си, мълчалив вираж.

Виж: Над жените щъркели се вият.

По устните – горчива – лепне пепелта.

Какво очите ти така дълбоко крият?…

Шум на криле – и ти над мене затрептя…

Какво съзвучие между небе и зрелост -

криле не щъркели и длани на жени.

къде отлиташ, мила моя златочела?

Летят жени, светът лети над глъбини.

Там щъркели лежат сред пясъци небесни,

жените тук във залива кръжат.

И плясъкът на техните криле понесе

върху вълните си сърца – да се спасят…

Иван Драч

Превод Иван Давидков, Андрей Германов

Редактор Иван Давидков

Песен

О, повелителко, когато лунния бокал благослови те,

ти стана огън тих в небесна благодат на облак,

звезди вместо очи изплаваха из твоя облик

и в сянката ти аз блогословен се топлих

но ти си тръгна и след теб остана студ и поплак,

о, моя повелителко!

О, повелителко когато нежното небе обви те

ти бе скала от пяна – мраморна, но няма.

Кога над тази гробница ще се отмести камъка?

Кога ще отдадат вълните бялата си пяна?

Ти няма да умреш и няма да се върнеш

о, моя повелителко!

О, повелителко когато вятърът с целувки покори те,

ти му отвърна с музика на раковина светла.

А аз вървя подир водите, следвам ветровете,

откак сърцето чу я и се пръсна на парчета,

от твоите поклонници след туй със злост отнети,

о, моя повелителко!

О, повелителко когато те загубя помисли ти

за лунните ръце, които сипят хладни мълнии,

ръцете на морето от гръдта световна тъмни

на вятъра изпод ръцете сринатите хълми и

главата ми на любовта с венците трънни

отпусната в ръцете ми – ръцете с прах пълни

о, моя повелителко!

Тед Хюз

Превод Александър Шурбанов и Владимир Трендафилов

редактор Божидар Божилов