СтелаПро

Archive for the ‘Николай Лилиев’ Category

Приижда вълната на моята скръб
нощта е студена, безродна, беззвездна,
светът е далечен, претъпкан и тъп
пред някаква мисъл отровна аз чезна
приижда вълната на моята скръб.

Мъглите изплитат невидими мрежи
и там ще положат те мойто сърце.
Напразно в часът на безумни копнежи
ще вдигам безпомощни неми ръце,
целунал смъртта си, бездомен и морен.
Мъглите изплитат невидими мрежи.

Но, аз ще разкъсам скрепиний печат
на своя затвор, непознат и позорен,
и сам аз ще бъда в огромния град,
целунал смъртта си, бездомен и морен.
О, аз ще разкъсам скрепиний печат!

Пред мене морето в забрава ще тъне
сред тая безбраежна, безтрепетна шир,
прохладна вълната сама ще разгъне
спасяващо рухо за саван и мир.
Пред мене морето в забрава ще тъне