СтелаПро

Archive for the ‘Ева Щритматер’ Category

Огънят беше страшен,
в него горяхме някога двама,
накрая остана само жарава.

Позната история, радостта ни отнела,
но днешния ден държи жаравата,
не се превърна всичко в пепел…

След буен огън, въглените остават.
Тъй скъпа е последната следа от топлина,
разбрах го в най-тежката си година.
Сега съм готова за ледовита зима,
може да ме затрупа снега,
но няма да ме надвие.
Какво би ме спасило от смъртта,
ако не е неизтлялата топлина.
Защото от любовта,
нашата, голямата
остава само това,
което истински е пламтяло.
Няма да има трева над нас,
няма да има камък,
докато живи въглени
от онзи пламък остават.

Докато има жарава,
може да лумне пламък…

Ева Щритматер