СтелаПро

Archive for the ‘Салваторе Квазимодо’ Category

(За Rossana Sironi)

Не трябваше да изтръгваш лика си,

от нас, от света,

- той е частица красота.
Какво да сторим ние,
та ние сме вразите на смъртта,
наведени към твоите нозе подобно рози,
гърдите ти, същински виолетки?
Не слово, нито парченце
твой последен ден,

“Не” на земните неща,

“Не” на нашите безмислени,

човешки досиета.
Печалната луна през лятото,
подобно плъзгаща се във морето котва,

пое мечтите ти,

хълмовете, дърветата,
водата, светлината, тъмнината,
не чезнещите мисли,

а истините,
отделно от ума,
който внезапно е прозрял,
че времето и всичко в бъдеще

са дяволска измислица.
Сега ти си заключеният

зад тежки порти

враг на смъртта.

Кой плаче?
Погуби красота със своето дихание,
разкъса се от нея,
остави я смъртно-ранена,
без сълзи
за нейната безумна сянка,
разпространена върху нас.
Пропадна унищожаването на самотата и красотата.
Ти пишеш в тъмнина,
във въздуха бележиш името си ,
твоето Не
за всичко, което се натрупва тук
и там отвъд вятъра.
Знам, какво преследваше
във новата си рокля.
Разбирам въпроса , който няма отговор.
Нито един от нас не знае отговор.
О, мъх и цветя,
О, враг на смъртта.