СтелаПро

Archive for the ‘Сергей Есенин’ Category

В смирен монах ще се превърна

В смирен монах ще се превърна
Или във скитник белобрад
Ще бродя в бели равнини
Обсипани с безброй брези.

Ще стигна края на земята
Воден от призрачна звезда,
Когато щастие намята
Звънтяща ръж в плодна бразда.

Ябълка алена -  зората росна
В ръка на изгрева ще грее,
Сбрали сено след сенокос
На мен косачите ще пеят.

Със себе ще заговоря,
Заграждайки се сам във пръстен
Узнал, че щастието гони
Онзи с торба и пръчка в пътя

Щастлив е този в проста радост,
Живял без враг и без другар,
Който върви до блага старост
С молитва под небе – олтар.

Пойду в скуфье смиренным иноком

Пойду в скуфье смиренным иноком
Иль белобрысым босяком -
Туда, где льется по равнинам
Березовое молоко.

Хочу концы земли измерить,
Доверясь призрачной звезде,
И в счастье ближнего поверить
В звенящей рожью борозде.

Рассвет рукой прохлады росной
Сшибает яблоки зари
Сгребая сено на покосах,
Поют мне песни косари.

Глядя за кольца лычных прясел,
Я говорю с самим собой:
Счастлив, кто жизнь свою украсил
Бродяжной палкой и сумой.

Счастлив, кто в радости убогой,
Живя без друга и врага,
Пройдет проселочной дорогой,
Молясь на копны и стога.