Archive for the ‘Кирил Христов’ Category

Канят ме, мамо, на тежка сватба -

под було, майко, либе да вида;

още ме канят коня да вода,

на първо либе млад кум да бида.

Я научи ме, стара-ле майко,

на първо либе как да кумувам:

со кои очи да го погледна,

со кои уста да му продумам?

Жерави

Спускат се жерави, кацат на морския бряг,

и, насъбрани на орляци, дигат се пак.

Чезнат нататък в омара полета, гори,

брягове морски – и орляк след орляк се скри.

Дълъг безкрайно и мъчен е техният път:

колко ли дена така над море ще летят!

Ще се прекършат там много, о, много крила -

пътят във блясък объркали, или в мъгла.