СтелаПро

Archive for the ‘Разказ’ Category

Досега му вървеше много. Напусна голямата Агенция за недвижими имоти и създаде своя. Нае две брокерки на работа и за кратко време, като отклони клиенти, той продаде апетитни парчета земя край морето и скъпи имоти в града и предградията. Избираше преди всичко клиенти англичани, които превеждаха парите по неговата сметка и така не виждаха за какви големи комисионни става въпрос.
Купи си апаратамент в най-престижния квартал на града. Тогава най-после Кати се съгласи да се оженят. Малко преди да се роди малкият, смени колата с мерцедес. Кати искаше нова кола и той я купи на лизинг. След една успешна сделка с десет декара земя на първа линия море, купи офиса. Взе ипотечен заем и купи ново помещение в суперцентър.
Но не беше предвидил кризата. Пазарът умря за броени месеци. Наложи се да уволни брокерките. Сега работеше сам. Беше заделил доста голяма сума за такива месеци, но тя се топеше.
Кати не искаше да чуе за кризата. Тя изискваше нейния лукс. При една козметичка ходеше на кола маска, при друга за епилация на мустаче, при трета за изящество на веждите. Обслужваха я двама известни масажисти, а фитнес треньорът и` беше особено взискателен. Куафьорът при когото си правеше косата беше прочут не само в крайморския град, но и в цяла Европа. За дрехи и обувки ходеха до Истанбул в новия МОЛ, за да е сигурна, че купува от известна марка.
Непрекъснато сменяха бавачките, грижещи се за малкия. Той успя да удържи победа и след като синът му навърши три години, го дадоха в известна детска градина. Условието беше да го води и взема той, защото Кати не можеше да става рано и да позволи появяването на сенки под очите и`.
§
Днес се надяваше, че клиентът ще хареса мезонета в новата кооперация на крайбрежния булевард. Офертата му беше лична. Мезонетът беше на шести и седми етаж, раздвижен, в баварски стил с морска гледка. Но клиентът се отказа.
Той остана в огромната празна трапезария на жилището, което до преди малко предлагаше за оглед, заключи външната врата, след това се качи по витата стълба на втория етаж, излезе на покривната тераса и погледна надолу.
Не му оставаше никакъв друг изход. Вече два месеца не беше плащал вноските по лизинга и ипотеката, а всички опити да продаде дори на половин цена офиса, се оказаха напразни. Дължеше пари на всички приятели. Качи се на парапета. Погледна надолу.
Продавачката от големия мебелен магазин на партера беше излязла да пуши и го видя. Веднага звънна на свой приятел в Районното управление на МВР, което се намираше през две улици. Пристигна полицейската кола.
Опитаха се да разбият вратата на мезонета, но тя беше масивна и добре укрепена. Съседите отвориха апартамента до мезонета. Пуснаха полицейския психолог на терасата през един прозорец до тази, откъдето гледаше самоубиецът.
Психологът – дребен черноок мъж се зае:
- Ти ли си собственикът на мезонета?
- Не, един грък е собственик. Аз съм брокерът, който го продава.
- Доколкото виждам не си в настроение, но всички изпадаме в такива дупки понякога.
- Аз вече съм в пропастта и нямам друг изход.
- Сигурно дължиш пари, но всички дължим. От памтивека. Даже основната християнска молитва е “прости нам дълговете, както ние прощаваме на длъжниците си”.
- Аз съм атеист – каза той и се заклати, после тръгна по парапета, като въжеиграч.
Психологът се изпоти, защото пожарната не идваше, а самоубиецът беше на път да падне.
- Недей така, слез обратно на терасата, а аз ще ти разкажа за себе си. Убеден съм, че моето финансово положение е по-лошо от твоето. – Полицейският служител се мъчеше да го предразположи.
Униформените през това време проверяваха дали могат да влязат в мезонета от съседните апартаменти, но се оказа невъзможно. Трябваше да чакат пожарната.
- Единият ми син учи в Германия, а другият в столицата. С жена ми получаваме мизерни заплати. За да ги издържам продадох бащината си къща. – продължаваше психологът.
Брокерът-самоубиец започна да се връща обратно по парапета.
- Не се хаби, ако ме разубедиш да сложа край на живота си няма да ти платят повече – каза съвсем убедено.
- Ако имаш застраховка ще изгори – отново започна черноокият психолог. – На жена ти нищо няма да дадат.
- Аз имам застраховка на сина си. Ще му дадат. Тя е голяма.
- Няма застраховател, който плаща при самоубийство. Абсолютно сигурен съм.
Брокерът скочи обратно вътре в терасата.
- Как не съм се сетил! Трябва да откупя първо застраховката! – вече споделяше с психолога.
- Аз ще дойда сега на вратата на мезонета и ти ще ми отключиш, нали?
- Да, ела. – брокерът беше съгласен.
Когато отвори, го нападнаха двама униформени и една медицинска сестра с голяма сприцовка успокоителни. Свалиха го и го качиха в линейката. Пациентът вече беше упоен. Малко преди да потеглат към болницата, мобилният телефон на брокера звънна. Сестрата го извади от джоба му и го подаде на психолога. Чак тогава пристигна пожарната кола.
§
Психологът постави апаратчето до ухото си и преди да успее да проговори го заляха с тирада от думи:
- Да не забравиш да вземеш малкия! Аз съм при моя фризьор, но ще ми трябват пари, защото една приятелка ще прави женско парти..
- Няма да може…
- Стига с тези твои огледи! Обади се на майка си да вземе детето, ти като не можеш! Имам само триста лева. Веднага идвай като ти казвам!
- Искам да …
- Нямам време да слушам баналните ти обяснения. Внимавай да не ме оставиш да чакам, след като си направя прическата!
- Госпожо! – но отсреща жената беше затворила.
Психологът подаде GSM-а на един от колегите си. Той си беше свършил работата. Другото вече беше в техните задължения.
§
Вечерта психологът и съпругата му, седяха в креслата пред телевизионния екран и гледаха новини по местната кабелна телевизия. Съобщиха за трагичен инцидент. След успешно предотвратяване на самоубийство, линейката която отвеждала самоубиеца в болницата се преобърнала и на място загинал пациентът, а медицинските лица тежко пострадали.
Даваха интервю със съпругата на починалия. Тя нескопосано обясняваше, че чак като и` звъннали от детската градина, че никой не е дошъл за детето, разбрала че нещо е станало с нейния изряден съпруг. Непрекъснато гледаше към камерата и трепкаше с изкуствени мигли.
- Тази кикимора сега ще си живурка с голямата застраховка! – каза с презрение психологът.
- Трябва да си направим и ние застраховки – живот! – добави жена му.

Откакто се върна от САЩ, спортистът осъществи много промени в живота си. В материален план за това помогнаха спестяванията му. Там той работеше като треньор на деца и живееше пестеливо.
Първо си купи широко жилище на старо в един двадесет етажен блок, на старо. Направи ремонт и му останаха пари за кола. После започна работа към един спортен клуб, а се нае и с няколко секции в тухникумите, така че месечните му доходи се оказаха прилични.
Но с някои битови неуредици не можеше да свикне. Например с обстоятелството, че през стената се чуваха кавгите на съседите и писъците на жената, когато мъжът я биеше. Много го дразнеше и дядото с бастуна, който го засичаше често в асансьора и го питаше кога ще се ожени и защо не вижда млади моми около него.
§
Оказа се, че учениците имат класна работа и отлагат масово тренировката. Спортистът се прибра рано следобед. Майка му беше донесла сърмички с лозов лист, а имаше и хубаво червено вино в хладилника. Беше решил да си почине, хапвайки от любимото ястие. В Америка българските госби най-много му липсваха.
Но съседите не се интересуваха, че той иска спокойствие и релакс. Започна се с обичайните крясъци и след това пищенето на жената говореше, че я бият.
Спортистът излезе по чехли в общия коридор на етажа и звънна в съседите. След голямо блъскане и хлопане му отвори плешивият съсед по потник, а жената надничаше зад него с размазан грим и разчорлена коса.
Спри да биеш жена си, защото ще извикам полиция! – каза с подчертано равен тон Спортистът.
А бе я не се меси в нашите семейни работи!
Спортистът влезе в коридора и хвана съседа за гушата.
Ако нямаш с кого да се биеш, аз съм насреща.
Плешивият го удари с юмрук в слънчевия сплит и това преля чашата.
Спортистът му удари два юмрука и бабаитът падна на пода. В това време набитата съпруга започна да крещи и да вика:
Помощ, пребиха мъжа ми! Помощ.
Появи се старчето с бастуна. Спортистът беше излязъл вече и казваше:
Да не съм чул повече крясъци, ясно ли е? Иначе ще извикам полиция следващия път!
След като влезе обратно в апартамента си и затвори вратата, Спортистът чу жената да вика по стария човек:
Какво си зяпнал бе дъртак! Да не изтървеш нещо!
Минке, ти нали викаше за помощ?
Ти ли ще помогнеш, бе! Тази буца Спортистът само като те бутне с пръст и ще паднеш!
Плешивият бияч псуваше и се заканваше.
§
Мъжът на Минка даде под съд Спортиста за нахлуване и побой. Адвокатът му беше извикал за свидетел дядото с бастунката. В залата цареше унила атмосфера. Оказа се, че дядото е на деветдесет, но държелив. Стоеше прав, подпрян на бастунчето си и даваше показания.
Адвокатът на плешивия, грижливо гледан мъж на около петдесет, с катинарче и къса подстрижка питаше:
Видяхте ли ищеца съборен на пода от обвиняемия?
Аз чувам добре. Не виждам хубаво. Чух, че Минка вика за помощ и затова излязох. После момчето де, спортиста каза, че ще извика полиция следващия път.
Съвсем нищо ли не видяхте?
Видях Минка чорлава и насинена. Ама той мъжът и` правилно я бие. Тя е голяма уруспия!
Секретарката, която записваше на компютъра се обърна към съдията, за да го пита как да напише последната дума.
Господин съдия, моля да обърнете внимание на свидетеля да не употребява обидни квалификации, защото моят клиент ще се принуди да съди и него!
Преди обаче съдията да каже каквото и да било, дядото се разсърди:
Ти за какъв ме вземаш бе момче, мене той няма да ме съди! Какво ще ми вземе, голия стар гъз ли? Тя Минка това работи – такова се с женени мъже, а после нейният ги кара да му плащат, за да не ги издаде на жените им! Затуй я бие!
Слушай старче, тук се отговаря само на въпросите. Нямаме време да ти слушаме глупостите! – от лустрото на адвоката не остана нищо. Той беше вбесен на кьоравия старец.
Имате ли други въпроси към свидетеля, господин адвокат? – запита съдията.
Не, нямам!
Адвокатът на подсъдимия също нямаше въпроси към свидетеля. След изслушване на двете страни, съдията отсъди сто лева глоба на Спортиста, за навлизане в частната собственост на съседите, защото това единствено се доказа от противоречивите показания на страните.
Когато излизаше от съдебната зала, Спортистът забеляза, че дядото още седи на креслото в коридорите на съда.
Ти защо още чакаш? – попита го.
Ами аз се съгласих да дойда, ако ме доведат и върнат, ама още ги няма да ме вземат , пък забравих да питам кого да търся като свърша.
Ти дойде със служебна кола, така ли?
Да, ама май ме забравиха!
Хайде идвай да те водя у дома!
Спортистът кимна на адвоката си и двамата буквално пренесоха стареца надолу по стълбите до колата на паркинга.
Ти хубаво влизаше в разговор с мене в асансьора, ама аз вместо да те поканя на чай да ме осведомиш за всички съседи, си навляках неприятности. Ще ми дойдеш на гости тази вечер, нали?
Ако имаш домашна ракийца ще дойда. Чай не пия! Само когато съм болен.

Пепа срещна Маги на улицата. В гимназията се знаеха, макар че учеха в различни паралелки. Маги записа да следва икономика в София, а Пепа в Свищов. Не бяха се виждали от години. Разприказваха се. Оказа се, че и двете са омъжени и имат по едно дете. Пепа се оплака, че е останала без работа и се чуди къде да си намери. Маги и` предложи да почне в тяхната Счетоводна кантора, търсели още един счетоводител, че се нагълтали с много фирми.
§
Пепа заведе момиченцето си на градина и отиде за първи ден в Счетоводната кантора на съученичката си. Назначиха я на тримесечен временен трудов договор. Такава била традицията на фирмата – да се провери служителя в изпитателен срок най-напред.
Управител на счетоводната къща беше съпругът на Маги – висок, синеок, красив мъж. Той имаше благ и възпитан характер и през по-голямата част от деня се срещаше с приятели по кафетата. Наричаше ги “делови срещи”. Работата по осчетоводяването на фирмите се извършваше от жена му Маги и още две колежки.
Приеха Пепа много радушно и още първия ден я натовариха с много работа.
Понеже Пепа беше много експедитивна и знаеше всички нови правилници и подзаконови актове, много бързо се превърна в главната помощничка на Маги.
§
Почти изтичаше третия месец от изпитателния срок по трудов договор. Двете с Маги бяха станали много близки. Тази вечер останаха след работа да приключват един отчет. В кухненския бокс на офиса Пепа свари горещ шоколад, за да се подкрепят и си починат малко. Разприказваха се. Как са се запознали с мъжете си, кога се е появило детето. Изведнаж на лицето на Маги се появи странна гримаса, почти като маска.
- Ние с Краси бяхме последната година в една група в института. Той се премести от “Икономика на строителството” в “Счетоводство и контрол”. Като разбраха, че не е обвързан, колежките, които нямаха сериозни връзки се лепнаха за него. Но той все при мене идваше, от моите записки преписваше, взехме да учим заедно и така до завършването. Но нищо сериозно. Понякога излизаше с друга колежка на кино или на театър. Като завършихме, най-внезапно ми направи предложение. Искаше да ме представи на родителите си. Аз само това чаках. А и нямах намерение да се връщам при нашите на село. Сгодихме се, заживяхме при неговите родители в голямата къща в центъра на града. Насрочихме дата за сватбата. Първият уикенд, когато родителите му отидоха на вилата си в Странджа, а ние останахме сами, се опитахме да правим секс. Ама на Краси не му става. Мъчихме се ,че тъй, че иначе… На следващия уикенд пак така. Направихме сватбата, а на мене ми закъснява. Тестът показа, че съм бременна. Че като се почна “Това дете не е мое. .. Кажи на кого е! Затова ли се ожени за мене!”
Маги беше изпаднала в някакво изповедническо настроение. Пепа мълчеше. Не знаеше какво да каже. Опита се да отклони разговора. Но се нагнети конфузия.
§
На другия ден Маги започна да избягва Пепа. В края на седмицата и` се извиниха, че не са преценили добре. Оказало се, че не им е нужен още един счетоводител. Освободиха я.
Като се прибра, нейният мъж беше взел детето от градината и я чакаше. Тя с мъка му раказа, че са я уволнили. Съпругът и` не попита нищо, но тя му разказа.
- Не съм я карала да прави изповед, пък и няма на никого да кажа! – Пепа се оправдаваше. – А и на кого му пука за техните интимни отношения!- не смееше да го погледне.
- Е, аз гладни няма да ви оставя, но ще трябва да намалим разходите. Предлагам да прекратим с развлеченията. Ще се наложи да се задоволим само със секс вечер. – той и` се усмихна, намигвайки .
Тя се разсмя. Високо, на глас.

Ериксон лежеше неподвижно в леглото. Беше се разболял от полиомиелит и не можеше да помръдне дори един мускул, за да покаже, че чува и вижда. Всички мислеха, че той е в кома. Песимистически настроеният лекар каза тихичко на баща му:
Остават му броени часове. Съжалявам, не може да се направи нищо повече.
Баща му се опита да се държи “мъжки”, но когато изпрати доктора и се върна, не смееше да го погледне. Ериксон опита да придвижи поне мускула на горната си устна, за да забележат, че иска да им каже нещо.
Майка му се доближи да му оправи завивката. Той с все сила се опита да мигне с клепачи и се получи. Малко, едва доловимо движение. Майка му веднага го забеляза:
- Ериксон мигна, той мигна! – тя хлипаше от радост.
Баща му не беше видял. Но не искаше да я огорчава. Даже понечи да се включи в нейната надежда. Погледна с едва скривана мъка деветнадесет годишния си син и попита:
- Ериксон, искаш ли да преместим леглото ти до прозореца?
Събирайки всичките си сили, болният се опита да премигне.
Майка му усети и каза:
- Да, той мигна, значи иска да го преместим!
Заеха се.
Баща му излъчваше цялата мирова скръб. Мислеше, че участва в тази сценка, за да помогне на жена си по-лесно да преживее загубата. Преместиха го до прозореца, дръпнаха пердето и наклониха леглото. Излязоха на пръсти.
На сутринта Ериксон наблюдаваше изгрева и се наслади на зараждащия се ден. Каза си: “Благодаря ти господи, че мога да виждам тази красота и да се наслаждавам на гледката!”
Това беше първата му победа. След това, той се възстанови, благодарение на своята воля и настойчивост. Бавно, стъпка по стъпка в продължение на месеци. Върна се към живота!
Впоследствие Ериксон стана знаменит учен и водещ психотерапевт. Помагаше хората да се научат как да търсят изход дори в беизходни ситуации.

§
Ася плачеше безутешно. Съквартирантката и`, също деветнадесет годишно момиче, първа година студентка в Университета, не можеше да я разбере. Ася не искаше да ходи на купон, защото не желаеше да се среща с момчета. На гърба си имаше пъпки. След навлизане в пуберитета гърбът и` се покри с едри, болезнени пъпки и нито един лекар не можа да и` помогне. Тя знаеше, че съдбата и` ще бъде трагична и самотна. Не слагаше рокли с деколтета, не ходеше на плаж. Съквартирантката обясняваше, че може дълго време едно момиче да се среща с момче, без да му показва гърба си. Но, уви, увещанията се оказаха абсолютно бесполезни. Никой не можеше да я убеди, че мъжете могат да понесат нейния недъг.
Ася се държеше студено със своите състуденти в групата, и не пожела да се запознае с никого, въпреки усилията на съквартирантката. Вечер, като заспиваше сама в стаята, плачеше, но не можеше да си позволи да преживее непоносимата болка да бъде отхвърлена.
Непрекъснато четеше и вземаше изпитите с отличие. Завърши успешно магистратура и стана Психолог.
Започна научна работа.

§
Ериксон пристигна на Европейската психологична конференция със секретарката си. Предстоеше му да изнесе основния доклад в Секция: „Клинична психология и консултации”, с акцент върху достъпа до психотерапия, психологическо консултиране и грижа за психичното здраве.
Неговите студии се печатаха във водещите медии, името му имаше голяма тежест в научните среди.
Организаторите бяха подходили много прагматично. На високите етажи се намираше хотелската част. На всеки лектор беше осигурен луксозен апартамент. А на ниските етажи бяха разположени лекционните зали.
В удобен костюм в оттенък на тъмно тютюнево, едър и представителен, той изглеждаше много атрактивно и малко ексцентрично за своите четиридесет години.
§
Ася пристигна на Международната конференция по психология сама, поради липса на средства. Щеше да участва с Доклад в Секция: „Приложна социална психология в действие» – с акцент върху масмедийната култура, престъпността и гражданското общество.
С присъщата си нервност, тя изгуби много време в колебание как точно да се облече и сега чакаше асансьора потропвайки с високите си обувки по мокета, защото закъсняваше, а оше не беше разбрала нейната зала на кой етаж е.
Когато асансьорът отвори врати и тя влезе в кабинката, първата и` грижа беше да се огледа в огледалните му стени.
Бялата блуза с остра яка и маншети на дългите ръкави стоеше стегнато в черната пола до коленете. Тъмната и` коса подстригана на изрядна черта, подчертаваше лекия грим. Обувките бяха класически, черни, с високи токове.
Ася въобще не погледна към едрия мъж, когото завари в асансьора. Тя не се интересуваше от мъже.

§
Изведнаж кабинката се заклати и асансьорът спря. Ася посегна към ушите си, да провери дали обеците и` бяха на място и погледна към вратата. Мислеше, че са пристигнали на третия етаж и трябва да слизат. Но нищо такова не се случи. Броячът показваше, че са между десети и единадесети етаж.
Мъжът в тютюневия костюм извади своя мобилен апарат и звънна на някого. Доколкото се разбра на секретарката си. Скоро получи сведение, че има повреда и поддръжката е осведомена. Ще я отстранят в най-скоро време.
Зачакаха.
Ася чувстваше, че мъжът я оглежда, но тя не смееше да го погледне, макар че в огледалата се виждаше. Той беше с ниско подстригана руса коса и широко лице.
Изведнаж тя усети, че става топло. Ужаси се, че ще се запоти и жълти петна ще избият върху бялата и` блуза. Спътникът и` ухаеше на тежък мъжки парфюм. Не и` беше удобно да извади своя от дамската си чанта и да се напръска още веднаж.
Изглежда, че ще се радваме на взаимната си компания известно време – обърна се към нея той.
От изражението му лъхаше неподправена любезност.
Дано да стане бързо! – тя не можа да прикрие своето безпокойство.
Понякога нещата излизат извън нашия контрол! – примиренчески прозвуча събеседникът и`.
Тя не реагира и не каза нищо повече. Не желаеше да любезничи с непознатия.
Ериксон почувства нейната отчужденост и не каза нищо повече.
Той се обади още няколко пъти на секретарката си, но освен, че управителят на хотела се извинява и ще направят всичко възможно да се справят по-бързо, друго нищо не се изясни.
Ася не беше хапнала нищо откакто пристигна. Започна да и` прилошава. Сякаш въздухът в малката кабинка свърши и тя се свлече бавно надолу.
Ериксон хвърли обемистата си чанта на пода и се наведе над госпожата. Полата и` се беше вдигнала нагоре и откриваше изящно оформени бедра. Той коленичи и подпря главата и` на едното си коляно. Не знаеше какво да предприеме. Звънна отново на секретарката си. Съобщи, че има припаднала жена в асансьора. Отсреща го помолиха да направи изкуствено дишане, за да провери дали спътничката му ще дойде на себе си.
Кабинката беше доста тясна за неговото телосложение. Той прегърна жената и се наведе, но само доближи устни към нейните. Не се получаваше.
Ася се беше свестила, но не смееше да отвори очи, защото като че ли мъжът я целуваше по устата. Тя толкова се обърка, че вдигна ръце и се хвана за врата му.
Ериксон се разсмя. Наведе се над ухото и`, за да прошепне:
Отвори хубавите си зелени очи, за да знам, че си добре, а ако се страхуваш, може да се държиш за врата ми!
Тя си обърна главата на една страна, за да не срещне погледа му, отвори очи и започна да плаче. Беше го пуснала. Той седна на пода, простря дългите си крака, повдигна я и я сложи да седне в него.
Добре, че ти си лека като перушинка, защото и двамата ако бяхме с моя калибър, щеше съвсем да я закъсаме. – правеше се, че не забелязва сълзите и`.
Поне има ток, но въздухът е малко. – тя вече се беше овладяла.
Обадиха се на неговия мобилен. Един дежурен от охраната обясняваше, че малкият асансьор е бил пуснат погрешка от нов служител и не можело да се гарантира кога ще отстранят повредата. Можело да се наложи да престоят много часове. Вече имало екип с линейка на разположение. Разпитаха ги да си отменят ангажиментите. Оказа се, че и двамата ще четат доклади на другия ден. След това неговата батерия се изтощи. Тя извади от чантата си два мобилни апарата. Звъннаха с единия, за да укажат, че имат работещ телефон.
Ериксон забеляза, че на Ася отново и` прилошава. Той я хвана и придърпа към себе си. Тя започна да се задушава, не можеше да си вземе въздух. Отвараше си устата като риба на сухо. Той започна да разкопчава ризата и`, пъхна ръка и обхвана голия и`гръб, за да съблече ръкавите. Тя умря от ужас, че ще я съблече и огледалата ще отразят грозната гледка на пъпчивия и` гръб. Припадна. Изгуби съзнание.
Ериксон се уплаши не на шега. Съблече блузата и` и свали стегнато закопчания сутиен. Спътничката остана само по дантеленото си боди и той се почувства чоглаво. Зеленооката му колежка имаше страхотен бюст. Тя лежеше безчувствена и безпаметна в скута му, а той почувства нежелана реакция в слабините си. Намери телефона и`. Отново се обади. Каза, че жената пак е припаднала. Посъветваха го да я съблече и освободи от всичко, което я стяга. Да напръска носа и` с парфюм. Той намери шишенцето с парфюм в чантичката, но се отказа. Тя не можеше да диша, съвсем щеше да се задуши.
Като психотерапевт се замисли, защо той можеше да диша и не се чувстваше тревожно. Ако откриеше причината за собственото си спокойствие, може би щеше да помогне и на нея. Никак не му хареса, това което установи, но не беше от тези, които са лицемерни пред себе си. Просто тя му харесваше и го озадачаваше, той чувстваше сексуално привличане, държеше я разсъблечена в ръцете си и нямаше нищо против това да продължи. Трябваше да я накара и тя да се почувства по този начин. Наведе се и започна да я целува. Като мъж.
Ася се свести. Не смееше да отвори очи. Спътникът и` беше сложил двете си ръце на нейния гол, пъпчив гръб и я целуваше. По начин, който я влудяваше. Тя не се издаде, че е в съзнание, но ръката му посегна към бедрото и`. Ася отвори изумени разширени очи, скочи, настъпвайки го с високите си токчета и веднага грабна блузата си. Започна трескаво да я облича.
Ериксон също се изправи извънредно сконфузен.
Извинявай, не знаех как да те свестя!
Тя не каза нищо, само се обърна и заплака. Този път хлипаше. Ериксон се чувстваше като престъпник, идиот и нещастник едновременно.
В този момент асансьорът се задвижи и вратата се отвори на третия етаж. Веднага им оказаха специализирана помощ. Секретарката му непрекъснато го хвалеше, че въпреки състоянието си е мислел за жената повече отколкото за себе си.
Ериксон беше прежълтял и имаше големи черни кръгове под очите си.
§
Ася седна най-отзад в залата, за да изслуша лекцията на Ериксон. Беше проучила историята му. Оженил се за голямата си любов, която била негова пациентка – наркоманка. Но един ден жена му отново се върнала към порока и починала от свръхдоза. Повече нищо нямаше в интернет за неговия личен живот.
Нейната лекция беше минала при слаба посещаемост.
Неговата се радваше на огромен успех.
Тя излизаше замислена от залата, когато някой я дръпна за рамото. Беше Ериксон. Канеше я на вечеря.
§
След три месеца се ожениха.
Всички познати на Ася се изумиха, че комплексираната стара мома се е омъжила за известния психотерапевт.

Дъждът е проливен. Вятърът размазва капките в дълги наклонени камшици, които блестят призрачно под слабото осветление на уличните лампи. Тя върви по стръмната лента на оградения с бордюр тротоар, който представлява твърда скала. Хлъзга се, а мокрият анцунг се превръща в парашут на гърба и́`. Халатът реже лицето на младата жена с такава ярост, че тя не може да отвори очи, за да види къде стъпва. Пада и ръцете и́` се опитват да задържат лекото свличащо се тяло, но само ноктите дращят камъка и се чупят до кръв. Не усеща точно тази болка, защото одраните колена също кървят, а мократа долница на развлечения черен анцунг, допълнително разранява олющената кожа. Тя инстинктивно пази лицето си, но усеща, че мокрите кичури дълга, сплъстена коса, се закачат в нещо и пропадането спира. Болката в главата от дърпането на косата става непоносима, а камшиците на дъжда, сякаш искат да я разкъсат. Иска и́ се да загуби съзнание и да се отърве от гравитацията, от бушуващата стихия и от болката. Няма сила за никаква съпротива повече. Може би, когато скалпът и́` се отлепи, тя ще започне да се блъска в камъните и най-после мъките ще свършат. Но не иска да умира. Не сега. Не преди да е достигнала до същността, преди да е разбрала…
ПОВЕЧЕ

- Чакай, спри малко, как така измамницата е голяма чаровница?
- Каза ми, че ти е колежка. Беше голяма чаровница. Всички дали пари, ами ти си нямала в момента. За олио, захар и маслини от най-хубавите. Каза ми, че е много изгодно.
- Майко, сега в магазините има всичко! Отдавна минаха времената на запасяване с олио и захар. Как можа да и` повярваш!
- Приличаше ми също на твоята колежка от снимката, нали скоро ми показа снимки от екскурзията!
- И колко лева и` даде, за да ни запаси с олио и захар?
- 140 лева. Струвало 160 лева, но като казах, че ще събудя брат ти да взема още двайсет лева, ме накара да не го правя. Щяла да даде от себе си, а ти да и` ги върнеш!
- Как въобще допусна, че няма да ти звънна по телефона или мобилния и да те предупредя, ако въобще е възможно да пратя колежка да вземе пари от тебе! Не мога да схвана, как си се вързала?
Майка и`, висока, кокалеста, с боядисана в синьо коса на къса прическа, я гледаше с отровно зелен поглед. Беше се изчервила. Гореше от срам, че е била измамена посред бял ден.
Съжали я. Добави:
- Ще отида в полицията да подам оплакване! – мислеше, че това ще подейства успокояващо, като възможното решение в момента.
- Аа, не, целият блок ще научи, че съм измамена! Аз си имам пари, няма да остана гладна! – майка и` вече не я поглеждаше, но беше ядосана и решима да не позволи друг да узнава за нейния срам. – Няма да казваш на брат си! Не му стига, че работи на смени, че се разведе с жена си, ами сега и аз да му създавам проблеми!
Тя погледна майка си и разбра, че съжалява, дето и` е казала.
- На брат ми няма да казваме! Ти не се тревожи! Ето ти пари, за да имаш и да си спокойна.
Тя извади една голяма банкнота и я пъхна в ръката на майка си. Старата жена я върна с припрян жест. Тя обаче я постави на бюфета, който светеше от чистота. Зад витринките бяха подредени красиви сервизи и сувенири.
- Но в полицията ще отида. Дай си личната карта да напиша оплакването от твое име. Щом тебе, строгата учителка е измамила, значи още много възрастни хора са нейни жертви. Но се срамуват да се оплачат!
- Няма да я хванат! Само дето ще си губиш времето! – майка и` беше възвърнала цвета си и очите и` отново бяха придобили ласкаво зеления си цвят.
§
В полицията я посрещнаха неочаквано сърдечно. Синеокият, набит инспектор се радваше на посещението и`. Каза че има доста оплаквания, но не подават писмени молби. Беше доволен, че тя попълни всички необходими документи, за да се заведе преписка. Измамната чаровница отдавна му беше известна. Някои хора бяха изгоряли с хиляди.
Кой знае защо, тя се почувства много добре. Хубаво беше, че точно той отговаря за техния район.
§
Брат и` не узна, а тя беше достатъчно деликатна, да не напомня на майка си за случката.
През есента, когато вече бяха забравили напълно, се обадиха на майка и`. Хванали измамницата. Пратиха призовка, ощетената да се яви за разпознаване на заподозряната.
В полицията имаше още една възрастна жена, може би над осемдесет годишна – дребничка, с бяла къдрава коса. Майка и` веднага я заговори. Съобщи и`, че тя е на седемдесет и седем и е бивша учителка. Оказа се, че и другата старица е измамена по подобен начин. Нейната дъщеря също настояла да се оплачат в полицията.
В олющеното здание на РПУ нямаше стая с огледално стъкло. Просто ги въведоха една по една в голямо грозно помещение, където до стената стояха наредени пет жени с номера. Това си беше чиста очна ставка. Но госпожа Марушка Бобчева, достолепната стара учителка, веднага разпозна злосторницата.
- Бабо Марче, знаеш че разчитам на теб! – беше казал синеокият, набит районен инспектор.
§
Тя беше заета, когато беше делото в съда. Но и` се обади инспекторът. Съобщи и`, че благодарение на показанията на баба Марче, измамницата с прякор “Чаровницата” е най-после осъдена и ще лежи в затвора.
Вечерта отиде при майка си, да и` съобщи удовлетворяващата новина.
- Майко, поне спасихме доста хора от бъдещи измами!
Старата жена тръсна светло синята си коса и направи недоволна гримаса.
- Не се ли радваш, поне малко? – тя изпита раздразнение.
- Ти май го харесваш този недодялания, полицая?! – майка и` беше заела високомерна стойка.
- Защо, той е много доволен от тебе, ако не беше разпознала измамницата, нямаше да могат да я осъдят!
- Как така ще се обръща към мене с “бабо Марче”! Аз съм госпожа Бобчева! Ама защото ти е хвърлил око, си позволява волности!
- Майко, аз съм щастливо омъжена, забрави ли?
- Не на мене тия! Мъжът ти е все в командировки!
Тя сви рамене. Подмятането на майка и` беше обидно, но не реагира. Дълбоко в себе си, беше убедена, че инспекторът специално се постара да хване “Чаровницата”. За разлика от майка си обаче, владееше своите емоции.

Беше си дал дума. В мига, когато Ваня с пренебрежително присвиване на устнички, му отказа танц. Това беше единственото, което се беше осмелил да поиска от нея за всичките тези пет години в английската гимназия, докато учеха заедно. Да танцува с него на бала. Но тя му отказа. Смяташе, че е под нейното достойнство да му обръща внимание. Той го знаеше. Никога не се осмели да и` намекне за чувствата си. Искаше само един танц на сбогуване. Тя щеше да отиде да учи в чужбина, или най-малкото в столицата. Нямаше да може да я вижда повече. Мечтаеше да потанцува с нея и да я държи в обятията си. Но тя присви устнички, обърна глава и му отказа. В този миг разбитото му сърце се сви, изсъхна и той си даде дума да забогатее, да има само най-доброто в живота си и след десет години, Ваня да е тази, която го кани на танц. Защото всички от класа си обещаха след десет години да се съберат отново през май.

Повече

- …Ти изобщо слушаш ли ме какво ти говоря?!

- Не. Бях си дръпнал слушалката от ухото и си драсках тука едни човечета. Защо? Ти да не каза нещо важно през това време?

- Обяснявах ти, че като се обърне колата, пътища – много! Ама някой да ти е гарантирал, че и те няма да са били осеяни с малки камъчета? Долу! Долу ти казвам!

- Моля?

- На кучето викам! Качва се на дивана, пък не съм го къпал. Водих го на разходка и още не съм го… Долу казах!

- И кое, викаш, било таковано с малки камъчета?

- Пътищата! Другите пътища! Дето като се обърне колата – все са много!

- Е, защо с малки камъчета… Аааа, да, сетих се защо…

- Ти на колко си години бе, идиот?

- На колкото си искам!

- Е, тогава защо не се държиш като на толкова? Говоря ти сериозно!

- И какво е това, дето било толкоз сериозно?

- Ами сетих се, че… Някой там нали бил казал, че всички сме излезли от шинела на Гогол!

- А не е ли така?

- Бе така е, обаче някои тъй си и останаха с шинели. Ама на повечето шинели вече хастарът им – от коприна… Фу! Фу ти казвам!

- А… Разбрах те…, ама на мен в България си ми е добре! Аз от България не мърдам!

- И именно защото на такива като тебе им е добре в България, нашите деца бягат!

- А, ти пък защото много имаш деца…

- Нямам, ама можех да имам!

- Е… Кучето махна ли се вече от…

- Не ще говедото! Сигурно си мисли, че… Ти знаеш ли какво ще направя сега бе, ей, гад мръсна! Знаеш ли какво ще направя сега!

- Ще вземеш да го изхвърлиш, какво друго!

… Каза така, но чу как отсреща слушалката тресна захвърлена и как издрънча с всичка сила разбит прозорец. И чу онзи вик! Беше победоносен и щастлив, додето изтъня стръмно и секна отведнаж.

За миг стана тихо…, а после чу как кучето започна да вие.

Виеше на умряло.

Христо Карастоянов

Ресторант-мениджърът, тридесет и четири годишен мъж, по цял ден сновеше между ресторанта, кухнята, баровете и офиса си. Офисът му имаше врата направо към един от коридорите на хотела, но и една вътрешна към голямото помещение, където работеха жените от счетоводството. Една от счетоводителките беше жена му Малина. Те имаха дългогодишна връзка, но едва от месеци бяха женени. Малина нямаше още тридесет години. Висока и слаба, с едър бюст и големи кафяви очи като на кошута.

Той беше работил в ресторанти и барове в Кипър, Испания и Гърция. Имаше навици да си назначава подходяща жена за ОТЗ. Викаха му Бесния, защото като се ядосаше на персонала крещеше и се гневеше така искрено, че дори маститият главен готвач се страхуваше от него.

-  Трябва да си намериш хапчета за бяс, така ще получиш някой инфаркт още млад и зелен! – казваше му шефът на кухнята, когато бяха насаме в офиса.

-  Никой не си гледа работата. Все трябва да съм на главите им!

-   Нали си доволен от новото ОТЗ, отпусни малко, отивай си, почивай редовно в апартамента. Не можеш да издържаш все така от пет сутринта до един през нощта!

§

Този сезон ОТЗ-то беше жена на четиридесет и пет-шест годишна възраст. Тя се гордееше, че е професионалист с два езика. Организираше и ръководеше обслужването на туристите в основния ресторант, като стриктно следеше за тяхната удовлетвореност. Приемаше резервации за а ла карт;  съставяше графика на сервитьорите и стриктно следеше за спазването на стандартните оперативни процедури, хигиена и безопасност в ресторанта и работните зони. Салонната управителка беше слабичка, не висока, силно гримирана и облечена по тинейджърски – с риза падаща свободно над вптитите джинси. Разбира се, когато беше на смяна в ресторанта, работната униформа блестеше от чистота и изрядност. Още в началото беше разбрала, че ресторант-мениджърът я желае за секс-партньорка и прие без никакво колебание. На повечето работни места това влизаше в задълженията ѝ. Бесният поне беше хубав и млад мъж, с широка детска усмивка и твърдо мъжко достойнство.

§

Малина напоследък идваше на работа с най-късите си полички и най-дълбоки деколтета. Днес циците ѝ почти бяха излезли навън от тънката светлосиня блузка с огромно обло деколте. Беше боса, въпреки че навън непрекъснато валеше и беше доста захладняло. Когато мъжът ѝ мина през счетоводството, за да си влезе в офиса, тя скочи от мястото си и му каза:

- Ела, малко.

Излязоха, минаха през коридора и влязоха във фоайето. Тя го дръпна в тоалетните. Имаше мивки в общата част  и след това се разделяха на дамска и мъжка.

Когато затвориха вратата след себе си, Малина започна да крещи и да удря с юмруци съпруга си.

- Ще те убия, ще те смачкам, ще те затрия!

-  Чакай бе жена, какво има, какво съм направил?

- Какво ли, видях как я гледаш, мислиш, че не разбирам какво става ли?

- Коя бе Мили, за какво говориш?

- ОТЗ-то. Онази изрисувана дърта чанта!

- Спри бе, спри се бе! – той ѝ хвана ръцете – Тя е много по-възрастна от тебе, бе! Ти си толкова млада и хубава, как може да се подценяваш така! Като отсъствах по цяла година в Кипър или другаде, никога не си ме ревнувала! Аз винаги си имам едни и същи навици.

Малина се освободи и излезе фучейки от тоалетните. Бесният заобиколи, за да се прибере от другата врата в офиса си. Нещата загрубяваха.

§

Вечерта, когато служителките от администрацията се прибраха, в това число и жена му, а той остана до края на работното време на ресторанта, в офиса му както обикновено при следобедни смени влезе ОТЗ-то. Заключи вратата, защото ключовете висяха от вътрешната врата и дръпна щорите.

- Утре ще те уволня – каза Бесният – Сервитьорите се оплакват от тебе, че не делиш с тях бакшишите, както сме се разбрали.

Избягваше погледа ѝ.

- Добре, да си вървя ли?

- Ако нямаш нищо против да го направим за последен път.

- Нямам.

Той я вдигна на бюрото. След това започна да разкопчава панталона си. Неговата подчинена не искаше целувки или комплименти. Още като я пипнеше и беше готова.

§

Вечерта като се прибра към полунощ в къщи, Малина го чакаше. Беше много изморен, но нямаше как. Трябваше да изпълни съпружеските си задължения. Неговата хубава и сексапилна млада жена се нуждаеше от дълга увертюра, за да може след това да изживее кулминацията си.

Когато свършиха и той се тръшна изтощен до нея на спалнята, тя каза:

- Бременна съм. Ще имаме дете!

С последни усилия той започна да се смее и ръкомаха, за да изрази радостта си. След това заспа моментално. Малина не можа да го събуди, за да си облече пижама. Само му метна една лека завивка.

§

ОТЗ-то си намери работа в ресторанта на съседно вилно селище. Там изобщо не задаваха въпроси. Достатъчно беше гостите да са доволни. При следобедни смени често казваше, че ще се поразходи да изпуши една цигара. Идваше в офиса на Бесния, влизаше и заключваше вратата отвътре. После дърпаше щорите.

§

Малина разцъфтя. Спря да носи големи деколтета и ултракъси поли. Всички и́ казваха, че бременността я разхубавява. Когато мъжът и́ минаваше през офиса на счетоводството, за да влезе в своя, тя го гледаше с възхищение и гордост. Само за да не го ревнува, той беше уволнил ОТЗ-то в средата на сезона. Беше я уверил, че има навици.

Мария Байчева

Възрастната учителка вървеше между чиновете и проверяваше кой как е решил задачата. Посочваше тихичко грешките или вписваше “Браво!” на тези, които са я решили. Когато стигна до Даниел, едва не се спъна в изпружените му навън крака:

- Защо не работиш? – попита кротко тя.

- Защото нямам настроение! – Даниел се хилеше предизвикателно срещу нея.

- Излез на дъската, за да ти дойде настроението! – госпожата го прикани да стане.

- Какво се заяждате с мене, да не би всички да са я решили задачката?

- Всички се трудят с натроение или без! А ти отказваш да работиш в час по физика.

- Хайде сега, нали днес имаме упражнения и не изпитвате!

- Ето, изпитвам те да решиш задачата на дъската. Ще ти помагам.

- Няма да изляза, казах че нямам настроение! – тонът на Даниел вече беше във високия регистър.

- Ако не излезеш, ще ти пиша двойка!

- Голямата работа. Пишете ми каквото си искате!

Госпожата се върна на катедрата, отвори си бележника, записа оценката и след това я вписа в дневника.

- Дай си бележника!

- Не го нося!

- Добре, другия път го донеси!

Когато часът свърши, Даниел пренебрежително изрита вратата на кабинета по физика. Тази дърта даскалица го вбесяваше. На всичкото отгоре им беше Класна ръководителка!

§

На другия ден отново имаха час по физика. Даниел пак отказа да си даде бележника, за да впише госпожата слабата оценка. Тогава учителката обяви, че ще напише в дневника забележка, че ученикът не носи бележник. При три забележки, секретарката на елитната гимназия пращаше служебни известия на родителите. Това не го устройваше. Извади с неохота бележника от раницата си и с походка на рапър се запъти към катедрата. Хвърли го в лицето на седналата жена.

- Ето го!

Тя вписа оценката и той си го взе. Но като погледна, в графата за съобщения имаше написано “Моля да се яви родител при Класния ръководител!”

- Какви са тези изцепки сега, за една двойка ще разкарвате майка ми до училище!

- Седни си на мястото, Даниел, не губи времето на съучениците си!

Даниел през цялото време рита чина, блъска химикали и учебници и става от стола, за да пречи на урока.

§

Когато се прибра в къщи, се оплака на майка си, каква дърта комунистка е класната им, учителката по физика. Според него бедната, мизерна въшка му завижда, че той всеки ден ходи на училище с колата, а тя се блъска в градския автобус и ходи с една и съща пола от години.

Майка му се приготвяше за женско парти и без да му обърне особено внимание се подписа на двете места в бележника му.

- Не очакваш, че ще ходя да се  виждам с тази досадница, нали? Като ти купих колата, ти обеща, че ще се оправяш сам  и няма да ме занимаваш!

Колата беше купена с пари на баща му. Просто той и́ даваше тя да се разпорежда с големи суми.

- Да, мамо, ще се оправя с тези глупости! Няма да казваш на циганския началник, нали?

- Естествено. Той е толкова зает, че едва ли тази злобарка – класната ти, ще успее да се свърже с него. Бъди спокоен!

Баща му беше голям строителен предприемач. Майка  му винаги казваше на приятелките си, когато се събираха да играят карти, че нейният мъж командва само неуки мъже от малцинствата на своите строежи и съвсем е подивял. А помежду си, с любимия син го наричаха “цигански началник”.

§

Но Даниел не беше спокоен. Новата им класна беше заядлива дъртофелница и той трябваше да я постави на място. Взе си малко трева и замина за вилата край морето, за да си попуши малко на спокойствие и да помисли как да си отмъсти на учителката. Чичо му, малкият брат на баща му, работеше в полицията и имаше пистолет. Беше го виждал как го заключва в специален метален сейф, като се прибере от работа. Чичо му беше ерген и всяка събота и неделя ходеше на лов. Въпросът беше да се сдобие с ключ за апартамента му.

§

В следващите дни Даниел посещаваше чичо си с повод и без повод, но накрая успя в своето начинание. След като взе пистолета, той прескочи до блатото да изстреля всички патрони и в понеделник сутринта влезе в училището с пистолет в раницата. Зачака часа по физика.

Госпожата влезе, провери домашното и седна зад катедрата. Отвори учителския си бележник, за да провери кой не е изпитан. В този момент Даниел извади пистолета и отиде на подиума до катедрата. Блъсна тефтерчето от ръцете на възрастната жена и каза:

- Започвай да се молиш за живота си!

Съучениците му бяха замръзнали по местата си.

- Даниел, откъде си го взел този пистолет? – попита ядосано учителката.

- Не се опитвай да се правиш на хитра. Почвай да се молиш и ако не успееш да ме убедиш, ще те убия!

- Помисли си как ще изживееш остатъка от живота си – като убиец? Дали си заслужава да ме убиваш! – класната се опитваше да го вразуми.

- Ставай, ставай веднага! – той я държеше на мушка и след като възрастната жена стана я избута в центъра на подиума до дъската. – Сега, ако кажеш нещо друго, а не молба към мене, ще стрелям веднага!

Даниел се беше изтеглил един метър от нея, но с гръб към първия чин до вратата. Там седеше един от неговите приятели. Класната им замълча и в този момент приятелят му от първия чин скочи и го блъсна настрани. Пистолетът гръмна и куршумът счупи стъклото на прозореца. Скочиха и други момчета и го събориха на земята. Отнеха му пистолета. Той беше прежълтял и трепереше.

§

Преди да се проведе Учителският съвет, извикаха майката и бащата на Даниел при Директора. Даниел ги чакаше пред главния вход.

Когато се качиха в колата, двамата с мàйка си седнаха отзад, а баща му караше.

- Класната ти настоявала да те преместят в друга паралелка, но да не те изключват от Гимназията! – рече многозначително майка му.

- Знам – каза сухо той.

- Прави се на много благородна тази мухла! – продължи майка му – Аз обясних на директора, че не си знаел за куршума в пистолета, но той не го взе под внимание.

- Мамо престани! – повиши глас Даниел – Целта ми беше да се напикае от страх пред всички в класа, ама се оказа катил, дъртофелницата!

- Уж всички в класа са ти приятели, пък самоотвержено са те обезвредили! – майка му звучеше подигравателно.

- Добре, че са ми приятелите! Иначе както мислех, че няма куршуми в пистолета, щеше да я гръмна и да си усложня живота!

Майка му млъкна с презрителна усмивка на уста. Двамата бяха забравили, че на кормилото е баща му. Те бяха свикнали той да липсва и да служи само като източник на доходи.

Строителният предприемач не можеше да повярва на ушите си. Досега си мислеше, че синът му се е фрустрирал от несправянето с физиката и е превъртял да убие учителката, но в момента чуваше нещо съвсем друго. Искал да я накара да се напикае пред учениците! Съвсем обмислено.

От жена си, той искаше само да се грижи за възпитанието на сина им, който един ден да поеме фирмата. Винаги изпълняваше желанията и́. Тя се беше провалила. Синът им не само че беше мързелив, а и жалък.

Още същата вечер, строителният бос се изнесе от апартамента. Подаде заявление за развод.

§

Инцидентът повлече доста последствия. Чичо му едва успя да докаже, че племенникът е откраднал ключ за апартамента му и така е отнел противозаконно служебния пистолет. Директорът на Гимназията се пенсионира преждевременно. Даниел се зае с разпространение на наркотици, за да си плати където трябва и да не го дадат под съд.

§

След няколко години бащата – строителен предприемач падна най-неочаквано от една строителна площадка и загина на място. Носеше се слух, че се е самоубил. Синът му наследи само дългове. Кризата беше довела „циганския началник” до фалит.

Мария Байчева